Стивън Хокинг, един от най-великите умове в науката, почина на 76

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Intel
© Intel
Ивайло Красимиров

Един от най-блестящите умове на нашето време, физикът Стивън Хокинг почина на 76 години, съобщават медиите във Великобритания.

„Дълбоко сме опечалени да съобщим, че любящият ни баща почина днес“, написа семейството на физика в изявление днес сутринта.

„Той беше велик учен и необикновен човек, чиято работа и наследство ще живеят много години занапред. Неговата смелост и упоритост, неговата брилятност и хумор вдъхновяваха много хора по целия свят. Веднъж той каза – Вселената нямаше да е нищо особено, ако не беше дом на хората, които обичаме – Винаги ще ни липсва.“

Хокинг, чиято брилянтна кариера в теоретичната физика и космологията се разпростира в шест десетилетия, беше активен комуникатор в наукта до последните си дни. Дори по-рано този месец (март 2018) той коментира съществуванието преди времето на Големия взрив заедно с Нийл деГрасе Тайсън в неговото Звездно токшоу (Star Talk show).

През 1963 г., на 21 години Хокинг е диагностициран с рядката болест ALS и докторите прогнозират, че му остават едва няколко години живот. Стивън Хокинг обаче живее цели 55 години след това, в които се отдава на науката да звездите.

Хокинг се дипломира в Университета в Кеймбридж и пише докторантурата си върху „свойствата на разширяващата се вселена“, като демонстрира математически, че Тероията за Големия взрив е физически възможна.

Това е първата стъпка към теоремите в сингулярността, които разработва математикът сър Роджър Пенроуз от 1970-та г, използвайки математиката на черните дупки, за да докаже, че вселена, която е управлявана от Общата теория на относителността, трябва да е стартирала като сингулярност.

През 70-те Хокинг използва брилятния си ум, за да вкара квантовата механика в уравнението, предлагайки теория за това, че радиацията може да избегне черна дупка, благодарение на законите на квантовото измерение.

Тезата му предизвика огромен дебат в космологията, защото не се вместваше в общото разбиране на физиците за начина, по който „се движи“ времето във вселената. В интерес на истината самият Хокинг никога не се отказа от проблема, публикувайки нова статия върху своя парадокс на черните дупки само преди две години.

Все пак най-известната творба на Стивън Хокинг си остава книгата „Кратка история на времето“, от която са продадени милиони копия, преведени на 35 езика през последните 30 години. Книгата е предназначена за не-специалисти, а предговорът е написан от Карл Сейгън.

Категории на статиите:
Физика

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори