Това изображение е получено от Very Large Telescope на Южната европейска обсерватория в Паранал (Чили) – най-доброто място на Южното полукълбо за астрономични наблюдения.
Дори без мощен телескоп с прост поглед към южното съзвездие Златна рибка в ясна безлунна нощ може да се види размито петно, което може да изглежда като обикновен облак.
Възможно е именно такова да е било първото впечатление на Фернандо Магелан, озовал се в Южното полукълбо през 1519 г. Пътешественикът е убит на Филипините, но неговият екипаж, завръщайки се в Европа, успява да разкаже за тайнствения облак и неговия по-млад брат.
По-късно двете малки галактики били наречени в чест на Магелан. Безспорно европейските изследователи и преди са били в Южното полукълбо и са видели тези обекти, но разказите им не са се съхранили.
Големият Магеланов облак активно ражда нови звезди. Някои области на звездообразуване наистина се виждат с невъоръжено око – например знаменитата мъглявина Тарантула. Там има и други региони – по-малки, но не по-малко интригуващи, за които вече са необходими телескопи. Тук е и много странната двойка обекти NGC 2014 и NGC 2020.
© ESO
Розовото образувание вдясно (NGC 2014) представлява облак, състоящ се основно от водород. Там са разположени купове от горещи млади звезди. Жестокото излъчване от новите светила сваля електроните от атомите на заобикалящия водород, йонизирайки облака и карайки го да свети в характерно червено.
В допълнение към силното излъчване масивните млади звезди изпускат също мощни ветрове, които ускоряват газа около тях. Вляво от основния куп се вижда самотна много ярка и гореща звезда, която вече е създала дупка, заобиколена от обекта NGC 2020. Това доста загадъчно образувание дължи синия си цвят също на излъчването на горещата звезда, но този път се йонизира кислородът, а не водородът.
Карта на съзвездието Златна рибка с положението на странната двойка.
Тази звезда е пример от редкия клас звезди на Волф-Райе. Тези недълготрайни обекти са необичайно горещи – на тяхната повърхност е повече от десет пъти по-горещо, отколкото на Слънцето.
Цветовото различие на NGC 2014 и NGC 2020 е резултат на разликата в химичния състав на газа и температурата на звездите. Разстоянията между светилата и газовите облаци също играят определена роля.
Газовите облаци.
Големият Магеланов облак се намира на 163 000 светлинни години от Млечния път – според космическите мащаби той е точно до нас. Благодарение на това той може да се изучи доста по-подробно от по-далечени системи. Точно това била една от причините, поради които европейските астрономи искали да установят телескопи в Южното полукълбо, създавайки преди повече от 50 години Южната европейска обсерватория.
Независимо от огромните според човешките мерки мащаби Големият Магеланов облак съдържа по-малко от една десета от масата на Млечния път и се простира общо на 14 000 светлинни години – почти нищо в сравнение с нашата галактика, протегната на 100 000 светлинни години.
Големият Магеланов облак се смята за неправилна галактика джудже. Възможно е той да дължи хаотичната си форма на взаимодействие с Млечния път и съседния Малък Магеланов облак.
Изображението е получено с помощта на инструмента FORS.
Източник: Европейска южна обсерватория
Разстоянието до ГМО е 163 000 светлинни години. Поправете си грешката веднага!