Странната материя – по-плътна от неутронните звезди

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA's Goddard Space Flight Center/S. Wiessinger
© NASA's Goddard Space Flight Center/S. Wiessinger
Антония Михайлова

Неутронните звезди са космически обекти, чиято плътност на материята е една от най-високите във Вселената.

Една лъжичка „неутронна“ материя на Земята би тежала повече от материята, от която се състои Луната.

Според теорията, издигната от д-р Педро Мораес и д-р Освалдо Миранда от бразилския Национален институт за космически изследвания, в някои неутронни звезди може да протичат интензивни процеси, в резултат на които материята се „смачква“ толкова, че тя се превръща в така наречената странна материя.

А търсенето, откриването и изучаването на звезди, състоящи се от „странна“ материя, може да даде в ръцете на учените множество отговори на някои тайни и загадки на Вселената.

„Звездите, галактиките, планетите, всичко, което виждаме около себе си, и дори ние с вас се състоим от така наречената барионна материя – обяснява д-р Мораес. – Барионите – протони и неутрони – на свой ред се състоят от по-малки елементарни частици, известни като кварки, които биват шест основни типа (аромата).

И всяка барионна частица се състои от различен набор кварки. Например протонът се състои от два горни и един долен кварк, а неутронът – от два долни и горен.“

В недрата на неутронните звезди, в условията на трансцендентно налягане, температури и магнитни полета, барионите на обичайната материя може да се разпадат и да се превръщат в нов тип материя – в частици „странна“ материя.

Свойствата на тази материя все още са отвъд границите на нашето разбиране, но вероятно това би била „свръхтечност“, състояща се от няколко абсолютно нови типа субатомни частици.

Странната материя по своята природа е по-близка до обичайната материя от хипотетичната тъмна материя. От тази странна материя могат да се формират физически обекти, които могат да се видят и условно да се пипнат – продължава д-р Мораес. – Тя се отличава от обичайната материя с доста по-висока плътност, количество и типове кварки, от които се състоят нейните частици.

„Според нашата теория, подкрепена от математически изчисления, „странната“ материя може да се формира в недрата на неутронни звезди, чиято маса превишава слънчевата 1,3–1,4 пъти. В такива екстремни условия става възможно формирането на екзотични елементарни частици, състоящи се от кварки от три различни типа – горен, долен и среден.“

Поради високата плътност на материята „странните“ звезди трябва да имат по-малки размери от неутронните звезди със съпоставима маса. Например неутронна звезда с 1,2 слънчеви маси трябва да има диаметър около 15 километра. Звезда от „странна“ материя със същата маса ще има размер, по-малък от една трета от размера на неутронната звезда.

За съжаление съвременната наука още не е в състояние да оперира с отделните кварки и да съставя от тях елементарни частици по свое желание. Затова единствен метод на потвърждение на теорията на бразилските учени ще стане откриването и изучаването на звезди, чиито характеристики съвпадат с теоретичните характеристики на звездите от странна материя.

Но ако хората успеят да открият подобни звезди някъде в дълбините на Вселената, това съществено ще може да раздвижи нашите знания за самата материя, нейните форми и устройство.

Категории на статиите:
Наука

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори