Странната причина за убийствата на толкова много римски императори

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

aHR0cDovL3d3dy5saXZlc2NpZW5jZS5jb20vaW1hZ2VzL2kvMDAwLzEwMS8wNzUvb3JpZ2luYWwvcm9tYW4tZW1wZXJvcnMuanBn
Ивайло Красимиров

Да си император в древен Рим е било опасна професия. По време на над 500-годишното съществуване на империята, около 20 процента от 82-та императори на Рим са били убити, докато са на власт. Каква е причината за толкова много убийства?

Според ново проучване, за това е бил виновен … дъждът.

Ето причината: Когато валежите са били недостатъчни, войските в римската армия са гладували, защото естествено са зависили от реколтата отглеждана от местни фермери. „Когато това се случвало, недоволството на войската лесно стигало до потенциални бунтове“, казва изследователят Корнелиус Кристиан, асистент професор по икономика в Университета Брок в Онтарио, Канада.

„И този бунт, от своя страна, най-често сривал подкрепата за императора и го правел потенциална жертва на убийство“, казва той пред изданието Live Science.

Ученият, който се определя като „икономически историк“, прави това откритие, като използва стари данни за климата от проучване направено през 2011 г. и публикувано в списание Science. В това изследване се анализират хиляди фосилизирани дървесни пръстени от Франция и Германия и на тяхна база изчисляват колко е валяло в съответните райони (в милиметри) всяка пролет за последните 2500 години. Тези области някога са включвали местата, където са били разположени големи военни единици на Римската империя.
След това Кристиан събира данните за военни бунтове и императорски убийства в древния Рим. „Наистина беше просто да се съберат и сравнят тези различни информации“, казва ученият. Той включва числата във формула и установява, че „по-ниските валежи означават по-голяма вероятност за убийство на императора, защото по-малко валежи означава, че ще има по-малко храна и съответно бунтове“.

Дава за пример император Вителий Германик. Той бил убит в 69-та година, година на много ниски валежи на римските територии, където са били разположени войските.

„Вителий е бил признат и обичан от войската император. За съжаление тази година ниските валежи предизвикват вълнения заради крайно лошата реколта. Неговите войници се разбунтуват и в крайна сметка го убиват в Рим.“

Разбира се, често се случва много други фактори да доведат до убийство. Например, император Комод, който е убит през 192 г., защото военните са били недоволни, че погазва закона, в това число карайки гладиатори да губят нарочно при битки срещу него в Колизеума.

Не е имало суша, която да предизвика убийството на Комод, но при много други случаи обикновено суша предшества убийството на императора“, казва Кристиан. „Ние не се опитваме да твърдим, че валежите са единственото обяснение за всички тези убийства. Това е само една от многото потенциални причини, които предизвикват това да се случи“.

„Изследването е част от все по-популярна изследователска област, в която се разглежда как влияе климатът върху древните общества“, казва Джоузеф Манинг, професор по история в университета в Йейл, който не е бил ангажиран с новите изследвания. Миналата есен Манинг и колегите му публикуваха проучване в списанието Nature за това, как вулканичната дейност е довела до по-сухите условия и глада, обрекли династията на Птолемеите в Египет.

Въпреки това, макар новото проучване да дава добра основа за хипотезата за връзка между валежите и убийствата на императори, изследователите имат дълъг път, за да подкрепят по-категорично тази идея, според Манинг.

„За начало е сравнително лесно да се намери връзка между двете неща, като се използва статистиката, казва той. „Те правят доста добра статистическа работа, но няма сигурност, че използват правилния механизъм. С други думи, корелацията не е равна на причинно-следствената връзка“, каза Манинг.

Хипотезата „звучи правдоподобно“, казва Джонатан Конан, доцент по история в университета Браун, който не е участвал в проучването. „Но както дъждът може да е изиграл роля, така може да участват и други фактори, за да се стигне до убийство на император“, казва Конан. Например, голяма част от убийствата на императори на Рим са се случили през 3-ти век. По това време Римската империя има огромна инфлация, огнища на болести и външни войни, всички от които оказват влияние върху стабилността на империята, казва още Конан.

„За мен [хипотезата за дъжд-убийство] добавя още един слой сложност и нюанс към разбирането ни за политическата история на Римската империя, особено през трети век“, казва Конан за Live Science.

Статията е публикувана в Livescience.com.

Тагове:
Категории на статиите:
История

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори