Джихадистите от „Ислямска държава“ продължават „екскурзията“ по древните градове. Този път на границата на унищожението е древната Палмира. Какви безценни паметници може да загуби светът?
Изглежда, организацията, чиято дейност е официално забранена в повечето страни, преминава в пълномащабно настъпление по всички фронтове. В Ирак те взеха под свой контрол провинция Анбар, а Сирия успяха да овладеят Палмира. Няколко месеца преди това ислямистите с булдозери и други подръчни средства изравниха със земята градовете Хатра и Нимруд, а също унищожиха редица безценни екземпляри в музея на Мосул.
Сега джихадистите са изтласкали армията на Башар Асад от Палмира – древен град, разположен между Дамаск и Ефрат. Разцветът на Палмира е свързан с това, че тя се намира на пътя на керваните. А появата ѝ традиционно води към библейския цар Соломон. Свързано с града, явяващ се център на Палмирско царство, е и името на царица Зенобия, която се опитала да направи владението си независимо от Римската империя.
Впоследствие от древния град са останали колонади и монументални арки, редица храмове, както и театър и кервансарай.
„Тези най-романтични руини на Древния свят за първи път са открити в най-романтичното време на европейската история – XVIII век, когато класицизмът още е бил достатъчно силен, а романтичната реакция срещу него едва е започвала“, пише в книгата си „Керванските градове“ известният античен историк Михаил Ростовцев.
Тогава се появили и първите платна и книги, възпяващи древния град. Особен успех имала книгата на английския пътешественик Робърт Ууд „Руините на Палмира“.
„Под влиянието на тази книга френските приятели на Екатерина Велика нарекли нейния град Северна Палмира, очевидно отъждествявайки я със Зенобия… Това е било доста ласкателно сравнение за Екатерина и за руснаците, а за Петербург се е утвърдило названието Северна Палмира“, пише Михаил Ростовцев.
Изследователят написал своята книга през 30-те години, когато живеел извън Съветския съюз. И именно тогава, според свидетелствата на изследователя, за Палмира приключила ерата на безобразно разграбване на руините от туристи и иманяри и започнала ерата на археологическите експедиции и изследвания.
При това британците, неведнъж пребивавали в Палмира, и французите, получили мандат над Сирия след Първата световна война, активно изнесли от древния град всичко, което можело да се изнесе.
През 1980 година Палмира е вписана в Световното наследство на ЮНЕСКО.
„Ако джихадистите се държат както в Нимруд и Хатра, то тогава светът ще загуби важен паметник, вписан в регистъра на ЮНЕСКО. Палмира е една от перлите на Близкия изток и световната култура. Такива загуби ще бъдат сравними с катастрофа, понесена от световната култура в хода на Втората световна война. Тогава са загубени Кехлибарената стая, много различни произведения на изкуството. Хората разсъждават: „Война, какво да се прави. Там също има война“, разказва пред Газета.RU кандидатът на историческите науки и старши сътрудник на Института по всеобща история на РАН Алексей Муравиев.
Според изследователя вероятно Палмира ще пострада по аналогия с другите древни градове, разрушени от джихадистите на „Ислямска държава“. Независимо че представители на сирийската армия са успели да изнесат от Палмира стотици експонати, главната ценност представлява самият град, както и епиграфските паметници, които няма да е възможно да бъдат възстановени.
„От друга страна, джихадистите продават артефакти, защото са им необходими пари. Може да се очаква, че скоро артефакти от Палмира ще се появят на черния пазар“, резюмира Муравиев.
В същото време надеждата да видят археологическите паметници не угасва у хората благодарение на така наречените киберархеолози, които създават масив от 3D изображения на историческото наследство.
Сега ценителите на културата работят над „Проект Мосул“, в рамките на който се опитват да възстановят облика на историческите паметници и артефакти, унищожени от „Ислямска държава“.
Впоследствие специалистите разчитат да приложат развиващите се технологии за 3D печат за възстановяване на загубените сгради и предмети.
