Неспокойният нрав и необичайният апетит на черната дупка в центъра на галактиката NGC 5813 я кара периодично да се дави от погълнатата материя и да я изплюва във вид на гигантски мехури горещ газ в празнината на междугалактичната среда, твърдят астрофизици в статия, публикувана в Astrophysical Journal.
Свръхмасивни черни дупки съществуват в центровете практически на всички галактики. За разлика от черните дупки, възникващи при колапс на звезди, тяхната маса е няколко милиона пъти по-голяма от слънчевата. Те периодично поглъщат звезди, други небесни тела и газ и изхвърлят част от захванатата материя във вид на джетове – снопове нагорещена плазма, които се движат с близка до светлинната скорост.
Смит Рандал (Smith Randall) и колегите му от Смитсъниънския астрофизичен център в Кеймбридж (САЩ) наблюдавали активността на свръхмасивна дупка в галактиката NGC 5813 с рентгеновия телескоп „Чандра“, опитвайки се да открият колко често „обядват“ подобни обекти и защо техните джетове периодично прекратяват съществуване.
Тази галактика е разположена сравнително „близо“ до Земята, на разстояние 100 милиона светлинни години в посока съзвездие Дева, и е обърната към нас „полуанфас“, което позволява едновременно да се видят и джетовете, и самата галактика, и околната междугалактична среда.
Като наблюдавали този обект в оптичния и рентгеновия диапазон, учените забелязали, че черната дупка буквално „пуска мехури“ и се отличава с изключително „агресивен“ характер.
Както се оказало, NGC 5813 е заобиколена от няколко големи купа горещ газ, които някога са били части от джетовете на черната дупка. Съдейки по размерите, температурата и други физически свойства, тази свръхмасивна дупка предпочита обилни и много продължителни трапези – всеки период на нейна активност, при който се раждат тези мехури, продължава около 50 милиона години.
Присъствието на толкова големи и горещи газови облаци, както твърдят Рандал и колегите му, говори, че свръхмасивните черни дупки действително задушават процеса на звездообразуване в много галактики.
Според учените тези мехури се сблъскват с облаците студен газ, от които се формират новите звезди, и по този начин не им позволяват да попаднат в галактиката или в нейния център. Поради това около половината от големите галактики в съвременната Вселена се явяват гигантски „гробища“ на звезди.
