Белите джуджета, в които се превръщат на последния етап от живота си подобните на Слънцето звезди, изстиват по-бавно, отколкото се смяташе. Това са изяснили астрофизици от канадския университет в Британска Колумбия.
Белите джуджета са последен етап от живота на относително неголеми звезди, изчерпали запасите си от „гориво” – водород и хелий.
В тях не може да протича термоядрена реакция и те светят поради бавното изстиване на веществото. Нашето Слънце в края на живота си след няколко милиарда години също ще се превърне в бяло джудже, след като премине през стадия червен гигант.
Екип под ръководството на Райън Голдсбъри измерил скоростта на изстиване на бели джуджета в стари звездни купове в нашата галактика. В резултат учените открили разминаване между теоретичните предсказания за темповете на изстиване и реалните. Оказало се, че предсказанията „работят” само за белите джуджета на късен стадий, а младите по някакви причини изстиват по-бавно.
„Има много фактори, които могат да повлияят на скоростта на изстиване на белите джуджета при високи температури. Това може да са изработването на високоенергийни частици от тях, съставът на ядрото и звездната атмосфера и процесите на пренос на енергия навън. За разбиране в какво точно се разминават теорията и наблюденията са ни необходими повече данни”, казва Голдсбъри.
Сега учените са започнали наблюдения на звездните купове с космическия телескоп „Хъбъл”, което ще им позволи да съберат данни за 5000 млади и горещи бели джуджета в техните центрове. Това ще помогне на учените да определят причините на аномално бавното изстиване.
