Немските инженери ни обещават свръхзвуков пътнически самолет за полети на височина над 80 км още в средата на този век.
Смята се, че SpaceLiner ще може да прехвърля по петдесет пасажери от Европа до Австралия за 90 минути, или 100 пътници от Европа до Калифорния за един час. За да стане това, той трябва да се ускорява до M24 – по-точно до 25 200 км/ч на височина до 82 километра.
„Може би най-добре ще характеризираме SpaceLiner, ако кажем, че това е един вид второ поколение Space Shuttle, но с принципно други задачи”, разказва Мартин Зипел, координатор на проекта в Германския център по авиация и космонавтика (DLR).
Сигурността на германските инженери в собствените им сили предизвиква най-малкото любопитство – само някой, който е постигнал нещо съществено, може да сравнява отрочето си с проекта на совалките, който от мнозина се смята за не много успешен и критикуван още в периода на разработката.
И така, SpaceLiner ще излита вертикално, ще използва ракетни двигатели със затворен цикъл на течен водород и кислород. Дължината му ще е около 70 м, размахът на крилата – 40 метра при максимално излетно тегло 1250 т. Максималната далечина – 16 500 км. Общо това е чисто немски проект – скъпо, бързо и… още веднъж скъпо – от 12,5 до 25 т тегло от летателния апарат за всеки пасажер.
Пътническият салон е съсредоточен в носовата част.
© DLR
Впрочем дизайнерите не крият, че няма да возят редовна войска за раздаване на безплатна супа. Това е търговски проект, твърдят те, и още в близкото десетилетие Германският център по авиация и космонавтика ще намери партньори за неговата реализация.
Какво да се каже тогава за известните проблеми със совалките? Уви, конструкторите са пестеливи на детайли. Отбелязва се все пак, че след активната част от траекторията (ускоряването) ситуацията ще бъде по-добра, отколкото при совалките, поради високото аеродинамично качество. Известно недоумение предизвиква заостреният нос на SpaceLiner: отдавна е ясно, че при скорости над М5 той не дава сериозни преимущества пред закръгления, ако не е и обратното.
Инженерите обаче са оптимисти – окончателната му форма още не е избрана и може да бъде коригирана. Затова гарантирано ще изпреварва проектираните в други страни конкуренти, които се готвят да използват свръхзвукови двигатели с отворен цикъл (които използват въздух от атмосферата). Вярно, последните ще носят значително по-малко гориво, което ще направи проектите им по-евтини, но в DLR предпочитат да не споменават за такива дреболии.
Затова пък затвореният цикъл за високи скорости е добре обработен и няма да се наложи създаването на принципно нови технологии, което прави начинанието осъществимо още в близко време, хвалят се немците.
„Няма да се стараем да повишим ефективността на двигателя, предпочитаме да работим над възможността за повторното му използване”, подчертава Зипел.
Първата степен на SpaceLiner след отработка ще се спуска с парашут на повърхността недалеч (благодарение на вертикалния полет) от мястото на излитане. Тя веднага ще бъде подготвяна за нов старт – нейната многократност е задължително условие на проекта. Вградените двигатели само ще поддържат скоростта вече във високата част от траекторията.
SpaceLiner в момента на отделянето от първата степен.
© DLR
Охлаждането е ахилесовата пета на совалките, но „ще стане по-активно, а топлозащитата – по-ефективна”, тъй като двата процеса ще бъдат фокусирани „на ръба на крилата”.
В сегашния си вид проектът, естествено, предизвиква много въпроси. При такива скорости и излитането, и кацането над населени територии са изключени. Тоест ще се наложи строителството на космолетища в пустинни местности. Вертикален старт, тоест ускоряване над вода близо до повърхността също няма да се получи. Колко ще отнема пътят от космическото летище насред Балтийско или Северно море? И не е ли по-лесно тогава да се възроди „Конкорд”?
Отделно е неясна умишлено традиционната аеродинамична форма. От времената на проектирането на совалките са изминали десетилетия и сега е очевидно, че формата им не е оптимална.
Източник: Space.com
