В източноафриканските пасища етиопските вълци и маймуните гелада живеят в мир помежду си. Геладите (вид павиани) допускат вълците близо до себе си, а вълците игнорират потенциалната плячка (бебета гелади) за сметка на гризачи, които са по-лесни за хващане, когато маймуните са наблизо, пише NewScientist.
Необичайният съюз прилича на начина, по който кучетата са били опитомени от хората. Това било забелязано от приматолога Вивек Венкатараман от колежа Дартмаут в Нов Хемпшир, докато вършил изследвания в платото Гуаса в Централна и Северна Етиопия.
Вълците често ловуват млади кози и овце, които по размер са колкото младите гелади. Но хищниците не нападат маймуните и геладите знаят това, защото не се чувстват застрашени и не бягат от тях.
„Вълк и гелада може да стоят на разстояние един метър помежду си в продължение на часове и ще се игнорират през цялото време“, казва Венкатараман. А когато видят диви кучета, геладите веднага се втурват към по-високи места, за да търсят безопасност.
Когато се разхождат между групата маймуни, вълците обръщат внимание на поведението си – движат се незаплашително, бавно и спокойно, избягват движения на зигзаг, които иначе използват при лов, и през това време се оглеждат за гризачи.
Предполага се, че вълците нарочно се навъртат около геладите. Венкатараман смята, че е възможно маймуните да правят по-лесно залавянето на гризачи, защото вълците бродят измежду маймунските групи по средата на деня, когато гризачите са най-активни.
Венкатараман и колегите му следвали няколко вълци 17 дни и записвали всички опити на вълците да уловят гризач. Вълците успявали да хванат плячката в 67 процента от случаите, когато били сред гелади, но само в 25 процента от случаите, когато били сами. Все още не е ясно с какво точно помагат маймуните за успешния улов.
Един от предложените варианти е, че маймуните, които по размери и цвят са като вълците, да отвличат вниманието на гризачите и така вълците да се приближават незабелязани. „Смятам, че това е подвижно прикритие“, казва Клаудио Силеро, биолог в университета в Оксфорд, който изследва застрашените етиопски вълци. „Вълците се възползват от сливането със стадото.“
Каквато и да е причината, повишението в улова на вълците изглежда достатъчно голямо, защото те почти никога не се поддават на изкушението да грабнат някое бебе гелада. Венкатараман е видял само един случай на нападение от вълк и тогава групата бързо е нападнала пакостника и го е накарала да си тръгне.
Вълците могат да се възползват от съюзи и с други животни. Например Силеро отбелязва, че те се навъртат и около стада рогат добитък, което отново им помага да хващат гризачи. Колин Чапман, приматолог от университета Макгил в Монреал (Канада), смята, че и други хищници може да имат същия метод и никой просто да не е забелязал. „Мисля че досега не сме забелязали подобно нещо, защото обикновено хищниците се подплашват от присъствието на хора. А всъщност явлението може да е съвсем обикновено.“
Опитомяването на най-добрия приятел на човека
Вълци и примати, прекарващи време заедно, постепенно свикващи едни с други – това напомня много на първите стъпки в опитомяването на кучетата от хората. Кучетата са опитомени преди поне 11 000 години и въпреки че процесът остава мистерия, има хипотеза, че всичко е започнало когато вълците започнали да следват бродещи групи хора, за да дояждат каквото е останало след улова. Подобна гледка може би е плашила другите хищници и това е било от полза за хората. По-късно вълците може би дори са помагали и в лова и по този начин хората надживели другите човекоподобни.
Възможно ли е нещо подобно да се случва с етиопските вълци и маймуните гелада?
Този случай прилича много на ранно опитомяване според Клаудио Силеро. Но въпреки това геладите не печелят нищо от тези взаимоотношения – крайно невероятно е вълците да могат да отблъскват други хищници като леопарди и диви кучета. Силеро се съмнява, че без взаимна полза тази връзка може да се развие до крайно опитомяване.
