На 2 октомври в България се очаква премиерата на новия научнофантастичен филм „Марсианецът“.
Мат Деймън е астронавт на НАСА, който заедно с пилотирана мисия пристига на Марс, но обстоятелствата не се нареждат в негова полза и той остава сам в студената пустиня на Червената планета.
Както и предишните филми на завладяващата тема за Космоса – „Гравитация“ и „Интерстелар“ – новата лента е призвана да влюби зрителите в науката. Или поне така обещават нейните създатели. Последните вече активно дават интервюта за новото си творение.
Режисьорът Ридли Скот, писателят и автор на историята Анди Уеър и научният консултант на проекта Джим Грийн (Jim Green), директор на отдела по планетология на НАСА, разказват за работата над филма и правят очакването на премиерата още по-непоносимо.
„Аз принадлежа към тази категория хора, които вечно се вглеждат в детайлите на своите творения. За мен беше изключително важно в текста ми да няма грешки от гледна точка на науката. Ако обърнем внимание на всеки фактически детайл в сюжета, то историята се формира доста по-просто и наистина яко“, признава авторът на романа „Марсианецът“ Анди Уеър.
Ридли Скот дори допълва, че са му харесали ограниченията, които научната фактология е наложила върху творчеството му. Но независимо че целият екип се старал да спазва всички детайли, неточности все пак има – някои детайли е невъзможно да се знаят със сигурност, тъй като хората реално още никога не са били на Марс.
„Заведохме Ридли в Космическия център „Джонсън“ и му показахме прототипи на космически жилищни модули, предназначени за колонизаторите на други планети. Моите колеги разказаха на режисьора за новите разработки в тази сфера – как и къде астронавтите ще приготвят храна, къде ще живеят и спят, на какви транспортни средства ще се придвижват. Смятам, че това пътуване много помогна на проекта, тъй като някои детайли не бяха описани в романа и трябваше да се доизмислят“, разказва Грийн.
Уеър цял живот е бил фен на Космоса, но преди не познавал реални хора, които работят над проекти по усвояване на други планети. Писателят трябвало да търси всевъзможна информация в интернет, за да проработи детайлите, но преди работата над филма най-после успял да види повечето реални разработки с очите си.
„Мисля, че не съм се справил зле със задачата по написването на научнофантастичен роман, тъй като, ако имах сериозни грешки по физика или химия, моите читатели отдавна щяха да са ми ги показали“, казва Уеър.
Колкото до редицата очевидни неточности, то създателите си признават честно, че знаят за тях. Например пясъчната буря на Марс всъщност не е толкова смъртоносна, както е показано на екрана. Поради тънката атмосфера бурите на Червената планета не са толкова опасни, както на Земята. Или дихателната смес, която според сценария се състои от кислород и азот, в реалността се прави в по-голяма част от кислород.
„Никога не съм преследвал просто красиви картини. Смятам, че е важно да се спазят всички фактически детайли, особено ако снимаш научнофантастичен филм. Но разбира се, не може да се отчете всичко и някои моменти се наложи да поукрасим за стойността на историята. Но смятам, че зрителите ще ми простят това. В края на краищата правя кино“, заключава Ридли Скот.
