Виждате аурата? Сигурно имате синестезия

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

reiki_i0f2
Антония Михайлова

Някои хора твърдят, че могат да виждат човешката аура. Такива хора от мнозина се наричат изцелители, а някои ги смятат просто за шарлатани, докато всъщност може да става дума за наличие на определено невропсихологическо явление, наричано синестезия.

В резултат на изследвания учени от Гранадския университет в Испания са открили факти, които за първи път обясняват езотеричния феномен „аура”, тоест въображаемото енергийно поле във вид на светлинно излъчване, обкръжаващо човека с особен ореол, който не се вижда от повечето хора. Ако се използва неврологична терминология, синестезията възниква вследствие на обмен на импулси между нервните структури на мозъка, отговорни за различни усещания.

Хората, при които се отбелязва явлението синестезия, се наричат синестици. С други думи, при тях се наблюдават повече синаптични връзки в мозъка, отколкото при обикновения човек. „Тези допълнителни връзки водят до това, че при такива хора възниква автоматична асоциативна връзка между различните зони на главния мозък, които обикновено не работят в унисон – обяснява проф. Гомес Милан, ръководител на изследването. – Именно това може да се отбележи при множество целители, твърдящи, че виждат човешката аура.”

При синестиците зоните на мозъка, отговорни за обработката на всеки тип дразнение, са тясно свързани една с друга. Така синестиците могат да „виждат” или „усещат” на вкус звуци, да „чуват” миризми или да асоциират хора с определена цветова гама.
„Не всички целители са синестици, но този феномен е най-разпространен точно сред такива хора – твърди Милан. – Често подобно явление се отбелязва например при художниците.”

В рамките на новото изследване учените интервюирали няколко синестици и стигнали до извода, че много хора грешно приписват паранормални способности на някои индивиди, докато в същото време те може да са обикновени синестици. В частност учените детайлно изследвали целител, известен в Испания под името Естебан Санчес Казас, и открили при него специфичен тип синестезия, при която част от мозъка, отговорна за разпознаването на лица, има тясна връзка с друга част на мозъка, отговорна за разпознаването на цветове.

Освен това при Казас била открита т.нар. огледална синестезия, при която синестикът, наблюдаващ индивид, който изпитва болка или усеща докосване, изпитва аналогични усещания. Казас притежавал и способност на високо съпреживяване, което му позволявало буквално да дублира чувствата на другия човек, а също и определено разстройство на личността, което се наблюдава при шизофренията и се характеризира с лека параноя и халюцинации.

„Подобен набор характеристики позволява на синестиците по-добре да разбират чувствата на другите, а също ги надарява със специфични емоции и дори умение да чувстват чуждата болка – продължава ученият. – Някои псевдоцелители, притежаващи подобни възможности, започват да вярват, че могат да лекуват хората, но това е самозаблуда. Синестезията не се отнася към екстрасензорните способности, а се явява само субективно и украсено възприятие на реалността.”

Източник: www.sci-news.com

Тагове:
Категории на статиите:
Загадки

Коментари

  • p.s. на едно място съм написала по погрешка „хипофизната“ вместо „епифизната“, но мисля, че става ясно. Поздрави!

    Мария 28 август 2015 18:13 Отговор
  • Тъй като аз самата, както и моята племенница сме синестети, а не виждам никъде в статията да се споменава епифизната жлеза, която според мен е отговорна за тази способност, реших да споделя впечатленията си по въпроса.

    Една вечер преди няколко години трябваше да приспивам малката и тогава тя ме попита „Лельо, а защо виждаме буквата А червена?“ (тогава беше на 6 години и точно се беше научила да чете и пише). Обясних й, че не всички хора го могат и после до среднощ си сравнявахме буквички, цифрички, ноти, дни, месеци и препинателни знаци. Оказа се, че доста от тях ги виждаме в едни и същи цветове, нарочно я оставях да каже първа, за да проверя дали не си измисля. Тези знаци, които виждахме различно, при мен бяха в по-тъмни цветове, а при нея – в по-светли, което си обяснявам с по-големия й оптимизъм :)

    На другия ден направих няколко теста в нета, които потвърдиха, че имам синестезия. За съжаление не съм запазила линковете, но ми направи впечатление един от тях (тестът не беше български), в който имаше въпрос къде точно виждаме образите – пред очите си, или с „третото си око“. Реших, че е сложен на шега, но после се замислих, че наистина виждам тези образи „някъде в главата си“. Предполагам, че на запад са правили изследвания на хипофизната жлеза, известна още като трето око и са установили връзката й с ясновидството и синестезията, (която според мен е начална форма на ясновидство).

    По мое мнение епифизата улавя електромагнитните вълни, отговарящи за формата и звука (поне при себе си съм установила, че цветовете, в които виждам буквите, зависят от формата и произношението им), по някакъв начин ги комбинира със светоусещането на самия човек и ги предава на мозъка, който ги трансформира до друг вид електромагнитна вълна – тази за цвят.

    Най-вероятно хората, които имат по-развито трето око, успяват да уловят аурата на човек, която в никакъв случай не е въображаема, а си е реално електромагнитно поле, което трепти на честоти извън видимия спектър на светлината. Вече има уреди, които измерват тези честоти и заснемат аури, така че е доказано, че аурите съществуват, ето един пример:
    https://www.youtube.com/watch?v=x1B7lFAmhcs

    Ето и един линк за връзката между епифизната жлеза и хипофизата:
    http://www.xn--80aapggvibf1ad2i.com/2013/11/silata-na-epifiznata-jleza-tretoto-oko.html

    Надявам се да съм била полезна

    Мария 28 август 2015 18:08 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори