Тази странна бактерия, която живее от радиоактивна енергия, прилича на извънземна

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Европа
Ивайло Красимиров

Когато се опитваме да си представим извънземния живот, вероятно е смислено да гледаме най-екстремните земни условия, в които има живот.

Една такава среда е налична на 3 км под земната повърхност – домът на най-странната форма на живот, която познаваме: бактерията Desulforudis audaxviator.

Тази бактерия живее в тотален мрак, в подземни води с температура от порядъка на 60 градуса по Целзий – среда без слънчева светлина, кислород или органични съставки.

Бактерията е перфектно еволюирала да извлича енергия от радиоактивните наслагвания на уран в скалите, което означава, че живее от радиоактивността, вместо да разчита на Слънцето.

Тези факти, според изследователи от Бразилската Синхротрон Светлинна Лаборатория и Университета на Сао Пауло, я превръщат в перфектен модел за изучаване вероятното наличие на извънземен живот. По-конкретно става дума за живот на Европа, луната на Юпитер, планета-океан, покрита с лед, много далеч от светлината и топлината на Слънцето.

„Изследвахме възможните ефекти от наличието на биологично използваеми източници на енергия на Европа на базата на информация извлечена от аналогична среда на Земята“, казва Дъглас Галанте, част от изследователския екип, пред Бразилската новинарска агенция FAPESP.

Наскоро НАСА предположи, че Европа може да има подобни на земните хидротермални извори – дупки в заледената океанска повърхност, които бълват топлина, около които може да има клъстери живот в дълбокото, далеч от слънчева светлина. Дори такива форми на живот обаче, формирани около хидротермалните извори, би трябвало да използват кислорода във водата, произвеждан от организми по-близко до повърхността.

Desulforudis audaxviator (NASA/Wikimedia Commons)

Desulforudis audaxviator (NASA/Wikimedia Commons)

Desulforudis audaxviator отива една крачка по-далеч. Открита през 2008 г., тя е единствената бактерия намерена в проби вода от подземната златна мина Мпоненг в Южна Африка, където е живяла милиони години.

Абсолютно единствена форма на живот в своята екосистема – дори не се храни с помощта на други видове.

„Тази много дълбока субтеренна мина има течове на вода през пукнатините, която вода съдържа радиоактивен уран“, обяснява Галанте.

„Уранът разбива водните молекули и произвежда свободни радикали. Свободните радикали атакуват околните скали, особено пирит, произвеждайки сулфат. Бактерията използва сулфата, за да синтезира ATP (аденозин трифосфат), нуклеотидът отговарящ за съхранението на енергия в клетките.“

„Това е първият случай, в който откриваме екосистема, живееща директно на базата на ядрена енергия.“
В своето изследване екипът заключава, че условията, при които Desulforudis audaxviator оцелява толкова дълго вероятно са налични и на луната Европа.

Трябва да са налице три съставки, за да може да се очаква наличие на живот на Европа, според НАСА: вода, което изглежда вероятно на базата на наблюдения и компютърни модели на луната, топлина и химически съединения, необходими да хранят живота.

Въпреки че е далече от Слънцето, е много възможно да има топлина в океаните на Европа. Това е така, защото орбитата на луната около Юпитер е елипсовидна, което означава че приливните сили действащи върху нея са по-силни в определена точка от орбитата.

Европа променя формата си в тези точки, което създава вътрешно триене, което от своя страна освобождава топлина.

Химията е онази част, която е най-трудно да бъде потвърдена, тъй като не разполагаме с проби от водата в океаните на Европа. На базата на познанията ни, че в Слънчевата система има радиоактивни материали, е възможно те да съществуват и на Европа.

„Тяхното присъствие е било открито и измерено на Земята, в метеорити, които са стигали до Земята, а също и на Марс. Така че можем да кажем с известна увереност, че това трябва да се случило и на Европа,“ казва Галанте.

„В нашето изследване ние работихме с три радиокативни елемента: уран, торий и калий, най-изобилните в земния контекст. На базата на процентното им съдържание на Земята, в метеорити и на Марс, можем да преполагаме, че ги има налични и на Европа.“

Така учените изграждат хипотеза, че радиоактивни материали може да същестуват на Европа в достатъчни количестви, че да поддържат живот, поне на базата на това, което знаем за Desulforudis audaxviator.

НАСА планира да изпрати космически кораб на Европа, за да се опита да потвърди хипотезата, между 2022 и 2025 година. Апаратът Европа Клипър ще влезе в орбита около Юпитер в мисия, която да продължи наблюденията на Галилео.

„Океанското легло на Европа изглежда предлага много подобни условия на тези налични на примитивната Земя, през първия един милиард години, така че изучавайки Европа сега е като да гледаме в миналото на нашата планета,“ казва Галанте.

Изследването е публикувано в Nature.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори