Радиотелескопът ALMA е проследил едновременното формиране на звездата HD 142527 в съзвездието Вълк и заобикалящите я планети, което е помогнало на учените да изяснят как материята от протопланетния диск се „прехвърля” на звездата независимо от голямото разстояние между тях, се казва в статия, публикувана в сп. Nature.
Смята се, че планетите и звездите се раждат в газово-прахови облаци в резултат на гравитационен колапс от най-плътните им части. Когато „зародишът” на светилото изригва, той загрява близката до него част от протопланетния диск, което отнася остатъците от газ и прах извън пределите на бъдещата звездна система. Междувременно звездата продължава да набира маса и този процес се явява своеобразна научна загадка.
Група астрофизици под ръководството на Саймън Касасус от Чилийския университет в Сантяго са открили отговор на този въпрос, изучавайки младата звезда HD 142527, разположена в съзвездието Вълк – на 450 светлинни години от Земята, с помощта на радиотелескопа ALMA.
Обсерваторията ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array) работи в милиметровия и субмилиметровия диапазон. Този инструмент все още се строи на високопланинското плато Чахнантор в Чили. През 2013 г., когато строежът трябва да приключи, той ще се състои от 66 отделни антени.
Касасус и колегите му изяснили, че промеждутъкът между младата звезда и протопланетния диск не е празен, а е запълнен с относително разреден слой газ. За това сочели молекулите въглероден оксид (СО), чието излъчване било фиксирано от телескопа.
© ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/M. Kornmesser (ESO), S. Casassus et al
Учените открили и спираловидни потоци газ в диска, говорещи еднозначно за съществуването на протопланетни тела или истински планети. Характерът на движение на тези потоци вещество свидетелстват, че планетите го привличат към себе си, набирайки маса.
„Наблюденията показаха, че гравитацията на предполагаемите протопланети хваща част от материята на диска, карайки я да се движи във вид на поток газ, стремящ се към планетите. Голяма част от газа в тези потоци прелита покрай планетите, попадайки във вътрешната част на диска, където той в крайна сметка започва да се движи към звездата и попада върху нея”, пояснява Касасус.
Както твърдят учените, подобен процес позволява на звездата да расте и едновременно пречи нейното излъчване да разруши протопланетния диск. Според авторите на статията обемът газ, предоставян от бъдещите планети, е напълно достатъчен за обяснение на текущите темпове на ръст на светилото.
За да разкрият една от тайните на раждането на звездните системи, Касасус и колегите му проверили и с компютърен модел какво би се случило с протопланетния диск при отсъствието на газовите потоци. В такъв случай HD 142527 би унищожила диска за около година, в резултат на което нарастването на системата би спряло.
Така може да се каже, че даденият процес е крайно важен за формирането на пълноценни планети и звезди. Авторите на статията планират да проведат нова серия наблюдения през пролетта на 2013 г., когато конструкцията на ALMA ще бъде завършена. Учените смятат, че по-точните данни ще им помогнат да „премерят” планетите и самата звезда в системата HD 142527.
Източник: РИА Новости
