Теорията на мъжкия идиотизъм, какво слуша хирургът по време на операция и къде изчезват списанията от чакалнята на лекаря – такива теми са станали предмет на британските медици, които веднъж годишно – преди Рождество, си позволяват да се пошегуват.
В навечерието на католическото Рождество британското списание British Medical Journal традиционно публикува своята полушеговита-полусериозна серия изследвания, които може да се нарекат медицински аналог на Шнобеловите награди.
В сегашната серия особено се отличава работата на екипите от Нюкасъл и Морпет, разработили теория на мъжкия идиотизъм и намерили потвърждение на тази теория в анализа на спечелилите небезизвестна Дарвинова награда.
Наградата „Дарвин“, както е известно, ежегодно се присъжда на хора, които благодарение на своето идиотско поведение са рискували и загинали или по някакъв друг начин са лишили генофонда от своите гени, благодарение на което човечеството, в пълно съответствие с теорията на Дарвин, получава повече шансове за бъдещо прогресивно развитие.
Списъкът на Дарвиновите награди нагледно показва, че глупостта човешка е разнообразна и примитивна едновременно.
Човек е способен случайно да отпие глътка бензин, а след това да запали цигара, за да премахне паренето в гърлото. Крадецът е способен, бягайки от полицията, да прескочи ограда, която да се окаже затворническата.
Ловецът на метали е способен да направи опит да отреже проводник, намиращ се под напрежение няколко хиляди волта, или да клъцне металното въже на асансьора, в който той сам се намира. И така нататък.
Изхождайки от предположението, че мъжете са по-способни от жените да предприемат идиотски риск, изследователите са провели полов анализ на списъка на притежателите на Дарвинова награда за периода 1995–2014 г.
От 332 лауреати те изключили 14 случая с участието на мъже и жени (обикновено уличени в идиотизъм при компрометиращи обстоятелства) и се съсредоточили върху останалите 318. Така станало ясно, че за повече от 20 години съществуване наградата е присъждана на жени само 36 пъти. По този начин, благодарение на своя фатален идиотизъм, мъжете са ставали Дарвиново посмешище в 88,7% от случаите.
Авторите отбелязват високата статистическа значимост на получените резултати, които недвусмислено потвърждават хипотезата, че мъжете са идиоти, способни на идиотско поведение. Но бидейки поголовно мъже, учените все пак правят уговорка, че изследването им има „някои ограничения“.
Първо, твърдят те, номиниране на мъже за наградата „Дарвин“ са по-склонни да правят тъкмо жени, за които твърдението „всички мъже са идиоти“ (възможни са вариации на това твърдение) не се нуждае от доказателства.
Второ, към идиотско, при това фатално, поведение лауреатите на Дарвинова премия доста често са тласкани от изпития алкохол, затова понастоящем в техния анализ би следвало да се направи поправка за полово различие в пристрастията към алкохол.
Такъв е например взетият случайно лауреат за 1999 година – 25-годишен войник, който по време на парти с колегите по служба се включил в състезание кой по-далече ще се изплюе от балкона. Той решил, че ще победи, като придаде на своята слюнка допълнителен импулс.
За тази цел той се засилил и в момента на плюенето рязко спрял на самия парапет. Резултатът остава неизвестен, тъй като войникът не успял да се задържи, метнал се през парапета от третия етаж и починал на място.
Но дори при тези „ограничения“ мъжкото превъзходство в идиотизма остава загадка за авторите на изследването. Отговорът, смятат те, може да лежи в стремежа на мъжете да потвърдят валидността на своята висока самооценка или просто да се изфукат.
Авторите възнамеряват да продължат изследванията и да оценят влиянието на различни дози алкохол върху рисковото поведение, като проведат серия експериментални партита със смесено полово участие.
Останалите коледни закачки на BMJ също са доста любопитни. В една от статиите авторите изследвали музикалните пристрастия на хирурзите и съставили списък с музикални композиции, които те най-често предпочитат да слушат и от които се отказват.
Музиката, смятат авторите, успокоява, подобрява комуникативните възможности и едновременно е способна – макар и по принцип! – да усъвършенства професионалните навици на касапите на нашите тела.
В списъка с препоръчвани композиции по-конкретно влизат такива като Stayin’ Alive на Bee Gees и Comfortably Numb в изпълнение на Pink Floyd. А такива песни като Another One Bites the Dust (Queen) и Scar Tissue (Red Hot Chilli Peppers) се оказали категорично противопоказани за хирурзите, тъй като те можели да доведат до проблеми с анестезията.
Във всеки случай авторите настоятелно препоръчват на хирурзите да оперират хора под музикален съпровод.
Да отбележим и намерения от учени от Нова Зеландия отговор на жизненоважен въпрос – защо в чакалните пред докторските кабинети може да се намерят за четене само стари списания?
Отговорът е прост – новите списания, оказва се, се крадат! Това било установено по време на експеримент, в който изследователите поставили по масичките в чакалните 87 списания с различна степен на свежест, сериозни и „жълти“, а след месец проверили тяхното наличие.
Станало ясно, че практически цялата жълта преса – и новата, и по-старата, е изчезнала, липсвали и много свежи списания със сериозно съдържание. Изключение правели списанията Time и Economist – всичките им екземпляри се оказали недокоснати.
Тъкмо тези списания препоръчват изследователите на практикуващите медици за поставяне на масичките пред кабинетите.
