Теорията за паралелни вселени може да обясни една от най-големите мистерии във физиката

Черни дупки и откровения

Черните дупки са източник на генерални затруднения, когато става дума за нашето разбиране на физиката – те влизат в противоречие с Теорията на относителността на Айнщайн, а също и унищожават информацията, което противоречи с това, което знаем за квантовата механика. Някои учени сега смятат, че хипотезата за много светове може да обясни ситуацията.

Хипотезата за многото светове предполага, че всеки един от множеството възможни резултати от едно квантово събитие се разпада до свой собствен отделен свят.

Сега екип учени от Калифорнийския технологичен институт, водени от Шон Карол, преполага, че тази интерпретация може да обясни несъответствията, свързани с черните дупки.

Те казват, че Общата теория на относителността се поддържа в рамките на всеки един от възможните отделни светове, докато информацията се съхранява в цялата глобална функция на вълната, ако не и в отделните събития.

Паралелни вселени

Ейдан Чатуин – Дейвис, член на екипа на Карол, обяснява, че други учени вече са предлагали да се приложи теорията за много светове върху проблема с информацията на черните дупки. „Козметично погледнато обаче, ние сме първите, които използваме чисто тази перспектива. По-конкретно искахме да направим някои конкретни калкулации, за да можем да опишем математически иначе абстрактни идеи.“

„Предишни опити са разглеждали възможността твърденията на теорията на относителността и квантовата механика да бъдат приложими в един и същи свят“, казва Ясонури Номура, професор по физика от Калифорнийския университет. „Моят подход обаче разделя двете неща: квантовата механика позволява квантовото състояние да бъде „суперпозиция“ в много класически светове – твърденията на квантовата механика се прилагат върху цялото множество от тези много светове, докато тези на Теорията на относителността се прилагат само върху всеки отделен свят.“

Тази линия на мислене е важна, защото потенциално би могла да обясни повече за природата на гравитацията и време-пространството. Номура смята, че тези идеи могат да имат по-широка приложимост към това как работи квантовата гравитация на фундаментално ниво, особено по-отношение на произхода на вселената.

„Знаем, че имаме нужда и от двете, и Общата теория на относителността, и квантовата механика, за да разберем черните дупки и така те са добра стартова позиция за тестване на идеи за квантовата гравитация“, обяснява Чатуин-Дейвис. „Ако наистина разбирахме как да опишем черните дупки, тогава бихме били доста по-близо до възможността да опишем и квантовата гравитация в широк смисъл.“

Използвайки интерпретацията за многото светове, учените и астрономите откриват нови пътища към отдавнашни въпроси за черните дупки. По-нататъшните изследвания биха могли да предложат и допълнителна информация за самата същност на вселената, което да запълни сериозните пробойни в нашето знание.