Един от най-добрите в света термоядрени реактори, разположен в самото сърце на Оксфордшир в Англия, скоро ще започне експеримент, който може да достигне мечтаната „равновесна“ точка.
Експериментът, известен като Joint European Torus (JET), ефективно е поставял рекорди в сферата на термоядрения синтез от 1997 година насам. Ако JET успее да достигне равновесната точка, ще се появят повече шансове реакторът ITER, който се строи във Франция, да получи Свещения граал във вечната зелена енергетика – самоподдържащ се термоядрен синтез.
Още през 70-те години Европейската общност решава да вземе на сериозно термоядрената енергия. През 1977 година, след много варианти на планове, започва строителството на JET. Официално JET е открит през 1984 година от кралица Елизабет Втора. През 1997 г. са произведени 16 мегавата термоядрена енергия от изходна мощност 24 мегавата. До тази стойност не се е доближавал нито един термоядрен реактор, дори NIF.
JET е интересен и с това, че представлява по-малък прототип на масивния (500-мегаватов) термоядрен реактор ITER, който трябва да синтезира според очакванията деутерий-тритиево гориво (D-T) през 2027 г. За последните няколко години JET е модернизиран в „ИТЕР-подобна стена“ (ITER-Like Wall) от твърд берилий, който може да противостои на бомбардировката на ултра високоенергийните неутрони и температура 150 милиона градуса по Целзий.
С тази нова стена учените от JET смятат, че са готови да запълнят токамака с малко гориво D-T и да зачакат в процеса на реакция да се отдели повече енергия, отколкото за пускането на реакцията. Ключът към устойчив синтез е задържането на плазмата гореща и концентрирана – и голяма част от тази задача трябва да изпълни стената, от която горещите неутрони ще отскачат обратно в реакцията, запазвайки топлината вътре в реактора.
След няколко години работа с обикновен деутерий JET е готов да използва деутерий-тритиева смес, която има големи шансове за достигане на равновесната точка. Когато през 20-те години заработи ITER, той ще използва смес D-T.
JET ще се стреми към коефициент 1 (Q=1), казва директорът му Стив Коули пред ВВС. За самоподдържаща се реакция на синтез е необходим Q=20 или по-висок, но за това са необходими по-мощни технологии. ITER ще се стреми към Q=5 или 10. И ако стремежът се увенчае с успех, към 2030 година най-после ще пуснем истински реактор на термоядрен синтез.
