Мегавселена посвещава тази седмица на 159-годишнината от рождението на великия Никола Тесла. Посвещаваме тази седмица и на всичките му почитатели, каквито сме и ние.
В историята е имало различни пророци и учени, които са повлияли на човешката еволюция. Като Айнщайн, Галилео, Коперник. Тесла определено е един от тях. Дали тези хора не участват в някакъв по-голям план за влияние върху цялото човечество? Някои учени смятат, че Тесла е бил нещо като човешки приемник.
Масачузетският технологичен институт е дом на някои от най-големите умове в света. Учените от института са в челните редици по иновации, включително и в безжичния пренос на енергия. Но ефикасният безжичен пренос на електроенергия убягва на учените от години. Преносът чрез радиовълни, микровълни и дори лазерни лъчи се оказва провал. Докато през 2007 г., учените от института успяват безжично да пренесат енергия на разстояние от 2 метра – подвиг, обявен за първа стъпка към премахване на захранващия кабел.
Невероятно, но свят, в който всички електрически устройства ще се захранват автоматично по всяко време, без необходимостта от зареждане или жици, е бил предвиден един век по-рано от изобретателя Никола Тесла. А според някои той е бил близо до постигане на тази цел. Опитите, които Тесла прави през 1899–1900 г. в Колорадо Спрингс, потвърждават факта, че безжичния пренос е възможен.
Тесла искал да пренесе електричество на няколко километра, което си е огромно постижение. Той имал огромна кула. Била е висока 61 метра. Помощникът му е в лабораторията му помага в това дръзко начинание и Тесла му казва:
„Когато ти дам сигнал, включи превключвателя и задействай безжичната система“.
След което вероятно се е отдалечил на 6 км. Тесла поставя електрически крушки в земята, за да провери дали кулата наистина създава безжична верига със земята.
Ако е така, крушките ще светнат. Крушките светнали и така той установил, че може да предава електрическа енергия на големи разстояния
През 1901 г. в Шорхам, Ню Йорк, Тесла убеждава банкера Дж. П. Морган да му даде 150 хил. долара за изграждането на радиостанция. Но вместо това с парите строи гигантски безжичен предавател, който нарича кулата Уордънклиф. Уордънклиф била висока 57 м, но имала и 37-метрова подземна част. Тесла е предвиждал приемни кули, подобни на Уордънклиф, в различни възлови точки около Земята.
Кулата Уордънклиф.
За да пренася безжично енергия от станция до станция. Дори смятал впоследствие да използва същата система, за да пренася енергия до други планети. Но мечтата на Тесла за безжично разпространение на електроенергия е прекъсната през 1904 г., когато Дж. П. Морган разкрил истинските му намерения – да снабди с безплатна енергия всички хора на планетата. Без допълнително финансиране, през 1908 г. проектът бил изоставен. А през 1917 г., кула е съборена. Корпорациите не искат да раздават технологиите си без пари. Затова Тесла бил спрян и днес светът няма безплатна енергия.
Въпреки, че успя да промени света, не всичко, което дълбинният интелект Тесла създаде намери място в него. Но ако беше така, пустините щяха да са озеленени. Щяхме да обезсоляваме океанската вода. Можехме да имаме напълно нов и различен свят, в който енергията щеше да е безплатна, да имаме антигравитационни кораби и технология за телепортиране, което наистина щеше да се превърне в Златен век на Земята.
Но това не се е случило. Може би човечеството не е било готово за тези познания? Може би. А може би шепа монополни кръгове са направили всичко по силите си да възпрепятстват тази същинска идея.
И все пак как Тесла е пренасял електричество на километри, когато съвременните учени едва смогват до 2 метра? Тесла вярвал, че откритията му се дължат на способността му да ги реализира изцяло в ума си. Позовавайки се на самия него, той е бил способен да вижда изобретенията в почти холографски подробности. Казвал, че може да ги върти и разглобява на части и знаел как точно да ги построи.
Истини и легенди за Тесла
Около името на Никола Тесла витаят много легенди. Някои от тях са истина, други звучат правдоподобно, а трети са приписвани на учения. Безспорно обаче името му е обвито в мистиката на провежданите от него експерименти, които в ония времена изглеждали повече от свръхестествени. Нека се опитаме да надникнем назад и да видим какво истинско, вероятно и невероятно ще открием за великия учен.
Никола Тесла се ражда на 10 юли 1856 година в малкото сръбско селце Смилян. Според редица изследователи Тесла е един от двамата учени гении за цялата история на човечеството (вторият е Леонардо да Винчи), изпреварили със своите открития съвременните технически постижения със стотици години.
Тесла е автор на повече от 800 изобретения, макар да е патентовал само 300 от тях. Името му е станало едно от най-загадъчните в историята на науката. Идеите му били толкова невероятни и фантастични, че изглеждали като дошли от далечното бъдеще.
Тесла е роден в семейство на православен свещеник. От 1862 до 1874 г. посещава начално и средно училище в Смилян и Госпич, след това учи в Карловац. От 1875 до 1878 той учи в Техническия университет на Грац, след това в Карловия университет в Прага. Без да успее да го завърши, той работи в телеграфната компания в Будапеща, а след това в парижкия филиал на Континентъл Едисън Къмпани, но през 1884 г. напуска, тъй като не му изплащат премиите за редица полезни нововъведения.
През 1885 година Едисън предлага на Тесла 50 000 долара за усъвършенстването на електрическите машини с постоянен ток. Тесла представя 24 варианта за решение, но Едисън отново не му плаща обещаните пари с оправданието, че това е било просто шега, и Тесла напуска компанията.
През 1888 г. Тесла продава на американския индустриалец Джордж Уестингхаус 40 от своите патенти, всеки по около 25 000 долара, и оборудва собствена лаборатория за изследване на високи честоти и магнитни полета.
Така била поставена основата на безжичната телемеханика. През 1899 г. Тесла се мести в Колорадо Спрингс, който се прочува благодарение на неговите експерименти. Спонсор му става собственикът на хотела Waldorf Astoria, който заделя за изследвания 30 000 долара. Местните жители дълго помнят май 1899 г. Гръм от освободена енергия бил чут на 15 мили. Хората по улиците наблюдавали искри, скачащи между краката им и земята, и електрически огньове от крановете, когато някой се опитал да си налее вода.
Сфера от светлина около експерименталната кула хвърляла искри в радиус от 100 фута. Конете получили шокови удари през металните подкови. Първият експеримент прекъснал поради изгорял генератор на електростанцията в Колорадо Спрингс, който бил източник на тока за първичния „усилващ предавател“. Тесла бил принуден да прекрати експериментите.
Тесла демонстрира принципите на радиовръзката (1891)
След няколко десетилетия този ефект бил изследван подробно и по-късно станал известен като резонанс на Шуман. Това бил първият в историята опит за предаване на електроенергия без проводник на голямо разстояние. Устройството позволявало да се генерират стоящи вълни, които сферично се разпространяват от предавателя, а след това с нарастваща интензивност се събират в диаметрално противоположна точка на земното кълбо.
На 15 юни 1903 година в полунощ местно време жителите на Ню Йорк станали свидетели на възникването на ръкотворни мълнии, които светвали над океана и достигали дължина над 100 мили! Вестник „Ню Йорк Сан“ пише на следващата сутрин:
„Живеещите близо до лабораторията на Тесла на Лонг Айлънд са повече от заинтересувани от неговите опити с безжичен пренос на енергия. През изминалата нощ те станаха свидетели на странни феномени – многоцветни мълнии, собственоръчно пускани от Тесла, след това възпламеняване на атмосферните слоеве на различна височина и на голяма територия, така че нощта веднага се превърна в ден… Целият въздух за няколко минути бе изпълнен със светлина, съсредоточена по контурите на човешкото тяло, и всички присъстващи излъчваха светлосин мистичен пламък. Сякаш самите ние изглеждахме като призраци.“
Мнозина свързват с Тесла събитията, случили се сутринта на 30 юни 1908 година, когато над обширна територия над Централен Сибир, между реките Долна Тунгуска и Лена, приблизително в северозападна посока прилетяла гигантска топка, която впоследствие е наречена Тунгуския метеорит. Някои смятат, че това е било резултат от експерименти на Тесла по предаване на енергия на големи разстояния.
Взривът прогърмял на височина около 5-10 километра и се съпровождал от земетресение и мощна ударна вълна. По това време Тесла провеждал експерименти със специални инсталации, транслиращи енергия от йоносферата и получаването ѝ чрез специални приемници.
Изображение как може да изглежда безжичната преносна система на Тесла, която в бъдеще да захранва самолети и да осветява градове (1925)
На практика ученият се опитва да реализира идеята за йоносферата като проводящ слой в горната атмосфера. Още през 1891 г. Тесла предполага наличието на космически лъчи, идващи от Слънцето. Малко по-късно той разбира, че тази слънчева радиация на големи височини трябва да йонизира земната атмосфера, създавайки електропроводим слой около планетата.
Така се получавало, че земното кълбо, заедно с високопроводимия слой, е като гигантски сферичен кондензатор. Идеята била проста и едновременно амбициозна – да се получава електричество, да се преобразува и да се предава безжично в най-далечните ъгълчета на Земята.
Тесла многократно лично демонстрирал най-невероятни опити с електричество и често шокирал околните с точността на своите предсказания. Веднъж той категорично отказал да пусне от дома си своите приятели и ги убедил да останат. На сутринта станало известно, че вечерният влак, с който те възнамерявали да пътуват, е катастрофирал. Сякаш Тесла бил осведомен предварително.
През 1912 г. „Титаник“ се готвел за първия си и последен рейс. Но още никой не знаел, че е последен. Никой освен Тесла, който убедил своите спонсори Джон Морган и Джон Джейкъб Астор да върнат билетите и да плават с друг параход.
Морган се доверил на Тесла и останал жив, а Астор загинал на „Титаник“. Откъде обаче Тесла може да е знаел за катастрофата на влака, за гибелта на „Титаник“, за роботите и компютрите, за междупланетната връзка, за началото и края на войните? Самият той смятал, че информацията идва от Космоса. „Моят мозък е само приемно устройство“, казвал той и смятал, че всеки човек е „автомат на космически сили“, че той органично е включен към единната система на Вселената.
Методът на Тесла е ясновидство, виждане на невидимото посредством въображение. Тесла се сблъскал с подобни явления още в много млада възраст. Той просто виждал различни схеми и устройства – в детайли и цветове. Така за първи път той видял индукционния мотор и го нарисувал с пръчка на пясъка.
Приписвани са му способности на ясновидец, тъй като имал ярко изразен дар за предчувствия. Изобретателят твърдял, че може просто да изключи мозъка си от външния свят. Тесла провеждал експерименти, като включвал към главата си специален апарат и пропускал през мозъка си вълни, изпадайки в транс..
Паметник на Никола Тесла в Ниагара Фолс, САЩ.
„Не съм губил съзнание – казал ученият пред в. „Ню Йорк Таймс“ – но неизменно известно време след процедурата изпадах в летаргичен сън.“
В резултат на експериментите той стигнал до извода, че глобален синхронизатор на всичко живо на Земята е йоносферата. Тесла смятал, че въздействайки по специфичен начин на йоносферата и променяйки резонансните ѝ характеристики, може да се повиши информационната възприемчивост на хората и те да развият способност за съзнателно включване към „разумното ядро на Вселената“, като по този начин се повиши тяхната духовност и се ускори еволюцията на цивилизацията.
В предвоенните години Тесла започнал работа над секретни проекти за военноморското ведомство на САЩ. Тук влизали и безжично предаване на енергия за поразяване на противника, и създаването на резонансно оръжие, и опити за управление на времето. От 1936 до 1942 г. той бил директор на проекта „Дъга“, в рамките на който се състоял печално известният Филаделфийски експеримент.
Тесла предвидил възможността за човешки жертви и ограничавал провеждането на експеримента, настоявайки за преправяне на оборудването. Но в условията на война нямало време за това, нито средства, а жертвите се смятали за неизбежни. Скоро той се оттеглил от проекта.
„Вече не работя за настоящето, работя за бъдещето – казва Тесла пред журналисти в Ню Йорк преди повече от седемдесет години. – Бъдещето ми принадлежи!“
По статията работиха Павел Николов, Димитър Димитров и Антония Михайлова. Ползвани са различни източници.
