Това ли е истината за гибелта на групата на Дятлов?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

групата на Дятлов
Антония Михайлова

През зимата на 1959 година в планините на Северен Урал изчезват деветима туристи, тръгнали на поход под ръководството на Игор Дятлов.

След един месец спасителите откриват разрязаната им палатка, а в радиус от километър и половина от нея – пет замръзнали тела. Телата на останалите са открити чак през май. Почти всички са подути и полуголи. При някои има смъртоносни травми. И досега не е ясно защо младежите са избягали полуголи на лютия студ към своята гибел.

За годините на разследване на тази трагедия е ясно едно – тайната за случилото се на Превала Дятлов се пази не толкова от хората, колкото от документите, до които много трудно може да се стигне. Но няма да ви уморяваме с разкази за тежкото издирване, а ви предлагаме да прочетете ето това. И се надяваме, че в перспектива ще се сдобием с още по-интересни документи.

Всичко започва с телеграма

На 26 февруари 1959 година по-голямата сестра на изчезналия турист Александър Рима Колеватова изпраща телеграма на самия Никита Хрушчов.

„Скъпи Никита Сергеевич!

Към предвидения срок 9 февруари групата туристи от политехническия институт на Свердловск не се върна от похода в Северен Урал. Издирването започна късно, чак след изминаването на 10 дни. Областните организации и досега не са предприели ефективни мерки. Настоятелно молим за Вашето съдействие за спешното издирване на нашите деца. Сега е скъп вече всеки час.“

Тази телеграма до Никита Хрушчов е изпратена от роднините на един от изчезналите туристи.

Тази телеграма до Никита Хрушчов е изпратена от роднините на един от изчезналите туристи.

От авторите: Любопитно е, че притеснената за изчезването на туристите Рима Колеватова умишлено сгъстява краските и назовава неточна дата на предполагаемото връщане на младежите от похода. Ето какво разказала тя при разпита на следователя на 14 април 1959 г.: „В Свердловск групата трябваше да се върне на 14–15 февруари, на 12 февруари те трябваше да изпратят телеграма от Вижай, тяхната крайна точка по маршрута, със съобщение, че са пристигнали там.“

Телеграмата на Колеватова пристигнала в Кремъл на 27 февруари. Възможно е тя да е станала сигналът, поради който „горе са се разшавали“, тъй като след телеграмата се открива секретен документ.

Специално съобщение на вътрешното министерство

На 28 февруари 1959 година на името на вътрешния министър на СССР постъпва специално съобщение, подписано от вътрешния министър на РСФСР:

„…Група студенти от Уралския политехнически институт от 9 души е тръгнала от Ивделски район на Свердловска област за извършване на 300-километров ски поход по маршрут северно от планините. Ивдел е район на планината Отортен. На 19 февруари институтът се обърнал към местните партийни и съветски органи с молба да се окаже помощ в издирването на студентите.

В района на връх Отортен с хеликоптери са спуснати издирвателни групи от подготвени скиори на института и работници от ивделския Поправителен трудов лагер със следови кучета. На 26 февруари… е открита палатка, а на 27 февруари, на 1 километър от нея – затрупани от снега 4 трупа…“

Докладна записка

Заедно със свердловските следователи за Северен Урал излитат московски алпинисти. Командирова ги Съюзът на спортните общества и организации на РСФСР. Задачата им е да оценят как върви издирването и да разберат какво се е случило с туристите.

На 23 март 1959 година те пишат докладна записка до ЦК на КПСС. Ето някои от най-любопитните цитати:

„На 1 февруари групата изгражда навес и оставяйки част от продуктите, излиза към 15:00 часа към превала. По мръкване, към 17 или 18 часа, групата спира и разпъва палатка над превалното плато, на склона на планина 1079. Ако се смята, че за разпъването на палатка в тези условия е необходим не по-малко от час, то може да се предположи, че хората са влезли в палатката около 19–20 часа. От дневниците е видно, че времето тези дни постепенно се е влошавало – вятърът се е усилвал и температурата е спаднала до -25°.“

От авторите: Бихме искали да знаем от какви дневници московските туристи са разбрали такива подробности за времето и температурата. В известните дневници на Колмогорова, Дубинина и общия дневник на групата няма такива записки. Според нас това е още един намек, че в основното дело са представени не всички налични веществени доказателства.

„Излизането от палатката е станало изключително бързо, без да се допусне нито минута забавяне. Следователно причината, принудила туристите да напуснат палатката, може да е бил само страхът пред незабавна смърт.“

От авторите: Забележете, московчаните не са посочили какво е изгонило групата от палатката. Те не са знаели това. Но за други началници през май 1959 година вече всичко е било пределно ясно, както става ясно от следващия секретен документ.

Отговор на телеграмата

На 30 май 1959 г. заместник завеждащият отдела по административни и търговско-финансови органи на ЦК на КПСС по РСФСР Дроздов пише отчет до висшестоящите органи (може би – до самия Хрушчов?) за това, което се е случило с групата на Дятлов.

„Гибелта е настъпила в резултат на стихийно бедствие. Непосредствена причина за гибелта на групата е бил голям ураган.“

От авторите: Ако туристите са погубени от ураган, то защо са засекретени тези документи? Защо в самия разгар на следствието, когато са открити последните, най-травмирани тела, делото е било прекратено набързо с мъгливата формулировка за „стихийната сила“? Защо са съобщили на роднините, че децата им са загинали в резултат на нещастен случай, но така и не са обяснили какъв е бил този нещастен случай? Въпросите по това дело са множество, но отговор на тях няма и до днес. След 57 години!

По темата

Роднини издирват сина на Семьон Золотарев

За съдбата на Саша не е известно нищо от 1959 година. Семьон Золотарев е един от най-загадъчните туристи, загинали през зимата на 1959 година в планините на Северен Урал. През 50-те години той живял в село (днес град) Лермонтов и работел като учител по физкултура.

Семьон Золотарев загива, а съдбата на неговия син (снимката долу) е неизвестна. Снимка: Архив на Фондация в памет на групата на Дятлов

Семьон Золотарев загива, а съдбата на неговия син (снимката долу) е неизвестна. Снимка: Архив на Фондация в памет на групата на Дятлов

Бивш колега на Золотарев – началната учителка Антонина Александрова Захарова – разказва, че Семьон е имал съпруга. Тя работела в местния застрахователен отдел. Двамата имали малък син. Когато Семьон загинал, детето изчезнало някъде.изчезналия Саша, група на Дятлов„Комсомолская правда“ е успяла да открие дъщерята и съпругата на Семьон. Те са показали снимка на момчето. По думите им Саша се родил през 1956 година в Пятигорск и до 1959 година живеел с майка си. Може би Александър ще се познае на тази снимка и ще отговори?

Комсомолская правда

Категории на статиите:
Памет

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори