През изминалия август ексцентричният милиардер Елън Мъск ни разказа за новия си проект – невъобразимата транспортна система на бъдещето с името Hyperloop.
Технологията Hyperloop предполага използването на капсули, които със хиперзвукова скорост ще транспортират пътници в тръби със силно разреден въздух. Стометровите тръби, от които ще бъде изградена такава магистрала, трябва да бъдат монтирани върху пилони, да лежат на земята или под нея.
Над двете редици тръби, които ще возят хората в едната и другата посока, ще бъдат разположени слънчеви батерии, които според авторите на проекта ще осигуряват всички енергийни нужди на магистралата. Всяка капсула ще може да побере 28 души.
Сандип Совани и колегите му от компанията Ansys, които се занимават с инженерно моделиране и софтуер, се заинтересували от твърденията за цилиндричната тръба, способна да превози пътници от Лос Анджелис до Сан Франциско само за половин час.
Изследователите внимателно изучили публикациите в блога на Мъск и PDF документа с пълните сведения за проекта. Совани, който е транспортният експерт в компанията, признава, че и самият той се замисля над възможността за придвижване по транзитна тръба вече повече от десетилетие.
Частично от интелектуално и научно любопитство и отчасти за да разбере какво се подготвя от гледна точка на бизнеса, екипът на Совани създал компютърен модел въз основа на публикациите на Мъск. Подобни виртуални модели са способни да имитират реалната физика. Те помагат на инженери и технолози, разработващи нови продукти, да разберат какво ще се случи, когато продуктът бъде създаден. Такъв подход помага да се минимизира количеството далечни от идеала прототипи.
Първата работа на екипа била да накара художника да визуализира основната капсула и транзитната тръба на футуристичната транспортна система. След това били изчислени и въведени в модела условията на работа на въздушния поток в тръбата. Оказало се, че проектът Hyperloop съдържа две съществени грешки.
Първият недостатък – диаметърът на тръбата и размерът на пътническите капсули са такива, че се оказват прекалено близо една до друга.
Друг проблем – капсулата не осигурява необходимата аеродинамика. За скоростно придвижване е необходимо тя да се направи по-обтекаема, подобна на ракета отпред и конусообразна в опашната част. Това ще й помогне да избегне „увисването” в тръбата.
Първото моделиране на Hyperloop показало, че въздушният поток в тръбата трябва да има звукова или дори свръхзвукова скорост. При това обвивката на пътническата капсула поради високата скорост силно ще се нагрява. Освен това при движение налягането на огромния стълб въздух отпред ще бъде толкова силно и енергоемко, че придвижването едва ли ще бъде възможно.
Има и още един нюанс – нищо не пречи на пътническата капсула свободно да се върти в тръбата, което със сигурност няма да се отрази комфортно на пътешествието.
Независимо от всички тези недоглеждания и явни проблеми специалистите от Asys са стигнали до извода, че Hyperloop може да бъде построен. Откритите затруднения не са пречка, те може да се преодолеят едно след друго.
„Убеден съм, че реализацията на концепцията е възможна – твърди Совани. – Следващата ни стъпка е създаването на нов визуален прототип с отчет на отстраняването на откритите неточности. Все още не знаем дали Мъск се е запознал с нашите модели, но ние бихме искали да ги направим достъпни за обществеността, за да могат хората да ги изучат и да направят изводи.”
Според изследователя проектът за транспортната тръба се нуждае от подкрепа на такива мечтатели като Мъск. Тогава пробивът ще стане възможен по същия начин, както някога са се случвали революциите в миналото, позволили ни да използваме железопътния и въздушния транспорт.
Вижте още:
„Иска ми се да пътешествам в Hyperloop – казва Совани. – Може да се пътува от Лос Анджелис до Ню Йорк за един час. Тогава хората биха могли да живеят и да работят в различни точки на континента, дори много далечни един от друг.”
