Цезар остана без припадъци

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Lionel Royer
© Lionel Royer
Антония Михайлова

Гай Юлий Цезар е страдал от микроинсулти, но му приписвали епилепсия, за да го обожествяват, смятат учените.

Епилепсията е едно от най-древните заболявания, а отношението към нея, в зависимост от страната и времето, се е изменило силно.

В християнството към припадъците се отнасяли като към Божие наказание, изпращано на най-големите грешници и престъпници.

Притеснението продължило доста дълго – във Великобритания едва през 1970 г. бил отменен законът, забраняващ на гражданите, поразени от този недъг, да встъпват в брак. Сега много страни не разрешават на епилептици да шофират и ограничават достъпа им до много професии.

Но древните гърци и римляни например смятали болестта за свещен дар и обяснявали нейната поява с „божествена намеса“. Епилептиците ставали жреци, а към тях се отнасяли с трепет и уважение. Фактът, че много велики личности – Сократ, Платон, Емпедокъл, Плиний, Калигула – са страдали от припадъци, породил теорията за избраност и гениалност на всички поразени от този недъг.

Към епилептиците традиционно се отнася и древноримският пълководец Гай Юлий Цезар. Но според ново изследване на експерти от Лондонския имперски колеж легендарният пълководец е страдал не от внезапни епилептични пристъпи, а от транзисторна исхемична атака, наричана също микроинсулт или мини инсулт.

Микроинсултът е преходно нарушение на мозъчното кръвообращение, продължаващо от няколко секунди до няколко минути. Лекарите обясняват, че мини инсултът е също инсулт, само че поразяващ малките съдове на главния мозък. Затова нарушението е слабо забележимо, а възстановяването протича бързо.

Изводът, че Цезар не е бил епилептик, е направен от изследователите въз основа на свидетелства за здравето на държавника. Изследването на британските учени е публикувано в Neurological Sciences.

Според биографи към края на живота си пълководецът е започнал да страда от депресия и нощни кошмари, а личността му започнала да се променя. Обикновено транзисторната исхемична атака, поразяваща мозъка на болния, води именно до такива последствия. Освен това признаците на заболяване при него били открити в зряла възраст – рискът от микроинсулт се повишава към 35-ата година, докато симптомите на епилепсията се виждат още от детството.

Учените смятат, че великият пълководец получил недъга по наследство – бащата и прапрадядото на Гай Юлий Цезар също страдали от микроинсулти, и двамата починали вследствие на това заболяване.

Според изследователите нито физическите упражнения, които изпълнявал пълководецът, нито строгите диети са могли да противостоят на генетиката и да победят болестта.

Британските изследователи твърдят, че поради установеното мнение за епилепсията като за „свещена болест“ Октавиан Август, наследник на Цезар, започнал да твърди, че убитият Цезар е бил поразен от „уважавано“ заболяване. Древногръцкият философ Плутарх писал, че той е страдал от главоболия и епилептични припадъци, първият от които се случил с него в Кордуба. Биографът също така посочвал, че по време на преговори при Цезар два пъти се случили епилептични пристъпи.

Съвременните изследователи изказват най-различни предположения за природата на припадъците на Гай Юлий Цезар. Разпространена теория е, че пълководецът е имал мозъчен тумор – менингиома или глиома.

Други хипотези сочат, че великият римлянин е страдал от невросифилис, предизвикан от активен полов живот, атеросклероза и дори глухота с едното око. Някои учени са на мнение, че мозъкът на Цезар е бил поразен от ларвите и яйцата на свинска тения.

Категории на статиите:
Еврика!

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори