От времената на Платон и Хипократ женската емоционалност се свързва с менструалния цикъл. Гърците вярвали, че матката пътешества из целия организъм, предизвиквайки всевъзможни недъзи, за които най-добрите лекарства били сексът и бременността. През викторианската епоха, когато най-модната диагноза била истерията, пак винили матката за неудовлетворението и непослушанието на жените.
И днес дори „библията на психиатрията” – „Диагностично и статистическо ръководство” на Американската психиатрична асоциация – се фокусира на предменструалните безумия, определяни като предменструално дисфорично разстройство (PMDD). Първоначално то се наричало предменструално напрежение, а впоследствие било преименувано на предменструален синдром, за да обхване по-широк диапазон емоции, преживявани от жените преди цикъл.
Съвременен анализ оспорва достоверността на предменструалните промени в настроението. Системен обзор на 47 научни изследвания сочи, че приблизително 40% от тях не са открили връзка между настроенията и менструалния цикъл, 40% отбелязвали негативни настроения както в предменструалния, така и в менструалния период и само 15% отчитали засилени отрицателни емоции преди началото на цикъла. Това говори, че предменструалният синдром не е разпространен проблем сред жените.
Напротив, много изследвания отбелязват положителни промени в настроението в предменструалната фаза – повишена креативност, енергичност и сексуално влечение. Нито едно от изследванията обаче не било посветено на положителните емоции през менструалния цикъл, всички се интересували само от негативите.
Защо е вкоренена вярата в предменструалните капризи? Сякаш има кампания по убеждаване на самите жени в това, че всеки месец трябва да стават раздразнителни и нетърпими. И мнозина от тях го вярват, макар че изследванията не сочат цикличност в промяната на настроенията. Други дами сами си поставят диагнозата „предменструален синдром” и не търсят алтернативни причини за своите страдания.
Тези убеждения са свойствени само за Запада. В Индия, Китай, Хонконг изследванията не са открили нищо подобно. Тамошните жени още не знаят, че в предменструалния период трябва да им се разваля настроението. Затова въпросното „разстройство” понякога се описва като културен синдром, а не като психически.
Предменструални промени, които могат да окажат съществено влияние върху живота, преживяват от 1,3 до 5% от жените. Най-често се отбелязват такива симптоми като потиснатост, гняв, раздразнителност. Разбира се, това влияе на отношенията със семейството и приятелите.
Най-тежката форма на синдрома се среща в т.нар. криза на средната възраст – около 40 години, тъй като именно тогава на прекрасния пол особено често му се налага самостоятелно да се грижи за дом, работа и деца. Предменструалното бедствие застига и жените, които изпитват трудности в отношенията с мъжете или се сблъскват с липса на разбиране и подкрепа от своя партньор. За тези страдания може да се потърси помощта на специалист.
Източник: The Conversation
