Внимание при пътувания! Само за няколко дни, след като попаднем в чужбина, ние развиваме гени, които правят живеещите в нас бактерии устойчиви на антибиотици.
Най-новите изследвания показват, че гени, които причиняват резистентност към антибиотици, могат да се извлекат от микроби в червата ни, когато сте в чужбина. Пробите от изпражнения на 122 пътешественици доказват, че процентът на резистентни на антибиотици гени в бактериите в червата им се е увеличил от под 10 на сто преди за заминат до 55 на сто при завръщането им.
За да открият колко бързо могат да бъдат придобити тези антибиотик-устойчиви гени, учените от екипа са вземали ежедневни проби от кожата и изпражнения на холандски туристи преди, по време и след престоя им в Китай, Индия, Канада, Южна Корея или Филипините. Пътуващите са развили антибиотик-резистентните гени само два дни след пристигането си в съответната дестинация.
„Международните пътувания водят до добиването на високи нива на резистентни на антибиотици гени и ние бяхме изненадани да научим колко бързо се развива тази резистентност“ – казва Петра Волфс от Медицинския център в Университета в Маастрихт в Холандия, която миналата седмица представи резултатите на годишната среща на Американската асоциация по микробиология в Бостън. „Открихме също, че понякога тези гени просъществуват и в продължителен период след завръщането на пътника у дома“, добавя тя.
Два дни след пристигане в Индия например двама от изследваните покачват нивата на qnrB – ген, който прави бактериите резистентни на хинолоните, едни от най-употребяваните антибиотици в света. Чревната флора на пътниците е запазила нивата на новите гени най-малко един месец след завръщането им.
Типът на придобитата резистентност към медикаменти зависи от дестинацията, казва Волфс. В Индия например е документирана широко разпространена резистентност към хинолони, не на последно място защото голяма част от антибиотиците се произвеждат и често се предписват на пациенти там.
Посетител на Южна Корея и друг, пътувал в Индия, са развили CTX–M гени, които поддържат ензим, наречен ESBL, който може да унищожи пеницилин, цефалоспорини и свързаните с тях антибиотици. Процентът на хората в Югоизточна Азия, които носят тези гени, се е повишил от два до 70 на сто през последното десетилетие.
Внимавайте какво ядете
Волфс подозира, че храна и вода, съдържаща естествени бактерии, са най-вероятният източник на нови гени на резистентност. Резултатите от изследването показват, че е твърде слабо вероятно пътниците да са придобили гените по време на полетите.
„Възможно е това да се дължи на по-лошите санитарни условия и наличието на повече възможности за замърсяване, отколкото в Европа или САЩ“, казва Вилем ван Шайк от Медицинския център към Университета в Утрехт, Холандия, чиито собствени проучвания проследяват развитието на резистентни на антибиотици гени сред пациентите в болници. „Резултатите на Волфс потвърждават много проучвания, доказващи, че пътуването е рисков фактор за инфекции.“
Успокоителното е, че никой от участниците в изследването не е претърпял негативни ефекти от новопридобитите гени. „Ако сте здрави, това няма да има никакви сериозни последствия за вас. По-притеснени сме обаче за хората, чиято имунна система е увредена и може би вече приемат антибиотици. Те може да се окажат изложени на по-висок риск от неблагоприятен ефект.“
Волфс възнамерява да установи и дали донесените от пътешествениците у дома нови резистентни гени могат да бъдат предадени на роднини и приятели. „Това прочуване още не е завършено“, казва тя.
