Според ново изследване, „68% от вселената може въобще да не съществуват“
Тъмна материя, тъмна енергия
Смята се, че тъмната енергия представлява 68% от вселената, но унгарско – американски изследователски екип смята, че тя може и да не съществува. Учените мислят, че концепцията за тъмната енергия запълва дупките в съществуващите модели на вселената, които не са в състояние да обяснят променящата й се структура. Когато моделът бъде коригиран, дупките изчезват, а заедно с това и нуждата от наличието на тъмна енергия в модела.
Нашата вселена се разширява от Големия Взрив насам, т.е. от 13,8 милиарда години. Законът на Хабъл дава ключовото доказателство за тази експанзия. Според него, средно, разстоянието между нас и дадена галактика и скоростта, с която тя се отдалечава от нас, са пропорционални. (Уикипедия: Законът на Хъбъл е емпирично установена пропорционална връзка между скоростта на отдалечаване на галактиките и разстоянието им до нас. Той е формулиран през 1929 г. от Едуин Хъбъл, който установил червено отместване в спектрите на наблюдаемите галактики[1]. Според него това червено отместване е Доплеров ефект и той прави извода, че всички галактики се отдалечават. Това разбиране се счита за факт и той е ключов в теорията за големия взрив.)
Астрономите наблюдават линиите в спектъра на галактиките, за да мерят скоростта им на изместване – колкото по-бързо галактиките се отдалечават от нас, толкова линиите се отместват към червеното в спектъра. Всичко това води до там, учените да вярват, че цялата вселена се разширява непрестанно и че началото й е било в пренебрежимо малка точка.
В последствие, астрономите отчитат необходимостта от наличието на нещо повече, за да могат да обяснят движението на звездите вътре в галактиките, което именно изважда на повърхността теорията за невидимата тъмна енергия. След като астрономите наблюдават Тип 1а супернова, експлозията на звезда бяло джудже в бинарни системи през 90-те, те стигат до заключението, че 68% от космоса се състои от тъмна енергия, която заедно с 5% нормална материя и 27% тъмна материя осигуряват експанзията на вселената.
Новото изследване сега, водено от докторанта Габор Рас (Gábor Rácz) от унгарския университет Eötvös Loránd University, предлага алтернативно обяснение за експанзията на вселената. Екипът оспорва конвенционалните модели, които, според него, игнорират структурата на вселената и разчитат на усреднени, приблизителни стойности. Това води до неизбежни празноти в моделите, които се запълват небрежно с предположението за тъмна енергия.
Нова рамка на дебатиране
Екипът реконструира еволюцията на вселената с помощта на компютърна симулация, за да моделира начина, по който гравитацията се отразява на движението на милионите частици тъмна материя. Реконструкцията включва формирането на големи структури и ранното „слепване“ на материята. Взимайки предвид тези структури, те създават различна симулация от конвенционалните модели, която показва плавна експанзия на вселената. Тя съвпада с досегашните модели доколкото показва общо ускоряване на експанзията, но се различава от тях по това, че според нея, експанзията на вселената не е еднаква, т.е. различни региона в космоса се разширяват с различна скорост.
Изследователският екип претендира, че неговата работа е по-малко базирана на догадки и повече на чисто моделиране. Д-р Ласло Добос (László Dobos), съавтор на проучването, обяснява работата на екипа пред Кралското Астрономическо Общество така:
„Ние не поставяме под въпрос (валидността на Общата теория на относителността), а поставяме под въпрос валидността на решенията с приблизителни стойности. Нашите резултати се основават на математически предположения, които позволяват диференциално разширяване на вселената в съгласие с Общата теория на относителността и демонстрират как формирането на комплексни структури от материя засяга експанзията. Тези въпроси досега бяха замитани под килима, но взети предвид, могат да обяснят ускореното разширение на вселената без необходимост от тъмна енергия.“
Ако се потвърди, това изследване може да засегне бъдещата изследователска работа във физиката и конкретно моделите на вселената. В продължение на две десетилетия теоретични физици и астрономи спекулират относно неразгадаемата мистерия за естеството на тъмната енергия, така че новият модел може да даде началото на интересен нов дебат.
