Тъмната страна на Луната и най-нещастният астронавт

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Синя луна
Антония Михайлова

Има ли Луната тъмна страна, що е то Синя Луна и какво ще стане с нас, ако спътникът ни изчезне?

Преди 50 години – на 3 април 1966 година – междупланетната станция „Луна 10“ за първи път в историята на човечеството влиза на орбита около спътника на Земята. Изпращането на първия изкуствен спътник на Луната е осъществено от СССР. Ето и някои факти за най-близкия до нас космически обект.

Що е то Синя Луна?

В английския език съществува изразът Once in a Blue Moon („Веднъж на Синя Луна“). Нейната поява е свързано с рядко явление, когато Луната придобива синкав оттенък.

Известно е, че светлината е вълна. Бялата слънчева светлина се състои от всички цветове на дъгата и когато светлината под определен ъгъл се пречупва в капките вода, ние виждаме дъга. А ако слънчевата светлина се пречупва през голямо количество големи частици прах в атмосферата, то Луната и дори Слънцето могат да придобият синкав оттенък.

Подобно събитие се е случило на 23 септември 1950 година в канадската провинция Албърта, когато след силен пожар на торфищата небето се обвило от гъст дим с едри частици.

Астрономите наричат Синя Луна второто пълнолуние в рамките на един календарен месец. Това се случва приблизително на 2,7 години, макар че цветът на Луната не се променя. Действително „синя Луна“ може да се види много рядко.

Има ли Луната тъмна страна?

Луната няма тъмна страна – тя цялата е тъмна. Известно е, че Луната отразява слънчевата светлина, затова я виждаме. Луната се върти по своята орбита, затова и тя, както и Земята, винаги има дневна страна, осветена в дадения момент, и тъмна страна, която се намира в сянка.

Но вечно тъмна страна, на която никога не е падала слънчева светлина, не съществува.

Тъмна страна на Луната обикновено се наричат тези 41% от нейната повърхност, които не могат да се видят от Земята. Ние виждаме само едната страна на нашия спътник, тъй като за един пълен оборот около Земята тя прави точно един оборот около своята ос. За първи път далечната страна на Луната е видяна от астрономите през 1959 година, когато я е заснела съветската космическа сонда „Луна 3“.

Колко хора са ходили по Луната?

В полетите към Луната са участвали 24 души. По повърхността на спътника са ходили 12 от тях. Само трима астронавти са летели два пъти към Луната. Един от тях – Джеймс Ловел, за двата полета така и нито веднъж не стъпил на повърхността на Луната.

Неговият първи полет („Аполо 8“) е бил през декември 1968 година, половин година преди историческия полет на „Аполо 11“ и първото кацане на Луната. През 1968 година „Аполо 8“ се ограничил с влизане на орбита около спътника. Вторият полет на Джеймс Ловел се е състоял през април 1970 г. като командир на „Аполо 13“. Това е един от най-трагичните и най-известни моменти в историята на усвояването на Космоса.

Авария на борда на „Аполо 13“ прави невъзможно кацането на Луната и поставя под заплаха живота на целия екипаж. По чудо астронавтите успяват да се върнат живи на Земята. Ловел може да се нарече най-нещастният астронавт от тези, които са летели към Луната. А може да е и най-щастливият, тъй като все пак е оцелял.

По-късно Ловел пише за този полет книгата „Загубенат Луна“ в съавторство с Джефри Клугер. По мотиви от книгата е заснет филмът „Аполо 13“ с Том Ханкс в ролята на командира на екипажа. След излизането на филма става популярна фразата „Хюстън, имаме проблем“.

Могат ли да се намерят човешките следи на Луната?

Следите на всички астронавти, стъпили на Луната, ще ги надживеят с милиони години. Това е така, защото на нашия спътник няма ветрове или дъждове, които да изтрият „отпечатъците“.

Луната е покрита с дебел слой прах, образуван поради постоянните бомбардировки на микрометеорити. Заради тези бомбардировки всеки сантиметър от повърхността на Луната се преобръща около веднъж на 10 милиона години. Именно толкова живеят следите на нашия спътник.

Какво ще стане със Земята, ако Луната изчезне?

Луната е един вид стабилизатор на Земята. Тя е по-голяма от всеки друг спътник в сравнение със своята майчина планета. Затова системата Земя–Луна често е наричана „двойна планета“.

Земята привлича Луната, а Луната привлича Земята.

Земната ос е наклонена на 23,45 градуса спрямо вертикалата. Приблизително същия наклон има и Марс, там сезоните приличат на нашите, но климатът е катастрофално нестабилен. Ако ние нямахме такава голяма Луна, то оста на Земята постепенно би се отклонявала и климатът би станал също толкова негоден за живот, както и марсианският. Планетата би се колебаела постоянно, тропиците ту биха се покривали с ледници, ту отново биха се огрявали след милиони години.

Ако Луната изчезне, то приливите на Земята, които тя управлява, ще се подчиняват на гравитационната сила на Слънцето. Това може да предизвика глобално цунами, доста по-страшно и смъртоносно от това, което е връхлетяло Тайланд през 2004 година.

Аргументи и факти

Категории на статиите:
Искам да знам

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори