Ако вечната младост все още е само мечта, то надеждата за вечен живот вече се е появила. „Нестареещи клетки“ са открити във вечния мраз на Сибир.
Бактерия със солидната възраст милиони години живее и процъфтява и до ден днешен. Руският учен Анатолий Брушков, завеждащ катедрата по геокриология, смята, че за това ѝ помагат гените. Те я защитават от увреждания.
Той смята, че същият механизъм може да сработи при въвеждане на клетките в човешкия организъм – те ще засилят неговия имунитет и ще повишат двигателната активност. Освен това Брушков вече е въвел в себе си тези клетки и твърди, че е започнал да се чувства по-добре.
„Самата клетка не замръзва в леда. Тя няма растеж, но остава жива – пояснява ученият пред „Вести FМ“. Вероятно има някакъв защитен механизъм. От друга страна, протичат обичайните процеси, които се случват на повърхността, тоест размразяване. По такъв начин тези клетки попадат в околната среда и стигат и до местното население.
Якутия е един от центровете на дълголетието. Интересно би било да се пробва как влияе тази бактерия върху човешкия организъм. Естествени изпитания вече са проведени, тъй като тя сама попада при човека в тези места. Стана ми интересно да пробвам, защо не?“
Анатолий Брушков далеч не е първият учен, който рискува живота си заради науката. Неговите предшественици също са играли ролята на опитни зайчета. И невинаги рискът е бил оправдан.
Руският физиолог Александър Богданов е експериментирал с преливането на кръв. След 11 трансфузии той обявил, че е престанал да оплешивява, подобрило се зрението му. Но след 12-ата процедура починал – не съвпаднали резус-факторите, за които тогава още не било известно.
Единствената жена носител на Нобелова награда – проф. Мария Кюри, се опитвала да разбере върху себе си въздействието на радия и полония. Тя наблюдавала язвите, които се образували по ръцете ѝ от постоянния контакт с радиоактивните образци, и дори носела на гърдите си ампула с радий като талисман. В резултат починала от левкемия.
През XVIII век младият лекар Уилям Старк, изследвайки скорбута, изпитал върху себе си 24 диети. Той се опитвал да докаже, че аскетичната порция е не по-малко полезна от изисканата храна. Старк минал на вода, хляб и захар, медни пудинги, а след това – само на плодове и зеленчуци. Окончателно го довършила диета със сирене „Честър“ – той починал на 29 години.
Но най-много се запомнил експериментът на румънския лекар Николае Миновичи, който заради описанието на състоянието асфиксия се опитал да се удуши. Слава Богу, разминало му се.
Но днес няма необходимост от провеждане на опити върху себе си, смята зам.-директорът на изследователския център „Фундаментални основи на биотехнологиите“ на РАН Николай Пименов. Има други начини да се докажат или отхвърлят всякакви предположения, включително и за „нестареещите клетки“.
„Това не е нищо повече от потвърден претендент за сензация. Изискват се изследвания. Сега това може да се прави на молекулярно ниво, да се сравнят геномите, да се види има ли там уникални ензими, които не са характерни за други организми. Чак след това може да се говори, че организъм, престоял много години в замръзналата почва, притежава уникални свойства“, казва Пименов.
И все пак действието на бактериите, които са успели да се съхранят милиони години, вече се проверяват на животни и селскостопански култури. Мишки, на които били въведени микроорганизмите, започнали да живеят по-дълго и дори когато остареели, можели да възпроизвеждат потомство.
