Учени: Ако на Марс има ванадий, значи е имало и живот

През последните няколко десетилетия проучването на Марс разкри неподозирани неща от Червената планета. Когато за първи път сондата Маринър започна да проучва Марс през 60-те години на миналия век, изводите бяха, че планетата е суха и изключително негостоприемна, на която е изключено да има някакви форми на живот.

През следващите години с много по-съвършени космически апарати проучванията продължиха и съответно доведоха до нови изводи за Марс. Стана  ясно, че в предишни периоди планетата е  била по-топла, по-влажна и дори е било възможно на нея да са съществували някакви форми на живот.

Тези изводи предизвикаха учените да изпратят няколко сонди на Марс, които да се опитат да намерят доказателства за минал живот на планетата. Но главният въпрос пред тях беше: какво точно да търсят, за да се разбере имало ли е живот на Червената планета или не?

Сега в ново изследване на учени от университета в Канзас, САЩ, се стига до извода, че бъдещите мисии на Марс трябва да търсят наличието на ванадий. Този рядък елемент, според тях, може да посочи наличието на вкаменелости, доказващи съществуването на живот в минали периоди на Марс. Проучването беше публикувано в списание Astrobiology.

В изследването се предлага, бъдещите мисии до Марс, като новият роувър на НАСА, който ще е готов през 2020 г., както и Ехо Марс на Европейската космическа агенция, който също ще е готов през 2020 г., да използват спектроскопия и едновременно с това да търсят ванадий, за да се доберат до доказателства за минал живот на планетата.

На Земята този елемент е открит в суровия петрол, има го в асфалтите и черните шисти, които се формират от бавното разпадане на биологичния органичен материал. В допълнение, палеонтолозите и астробиолозите трябва да използват Raman, спектроскопска техника, която разкрива клетъчния състав на проби от Марс, за да търсят признаци на минал живот. Ако бъде намерен ванадий, това ще предостави материал, който ще покаже евентуалното наличие на органичен живот на Марс.

Според учените от Канзас, тази техника може да се приложи от уредите и инструментите, с които ще разполага мисията на НАСА Марс 2020. Те допълват, че новият метод трябва да включва и технология позната като „флуоресцентна рентгенова микроскопия“ която показва състава на елементите в съответните проби.

За да тества новия метод, екипът от Канзас е изследвал термично променени микрофосили, които някога са били органични материали. Учените са доказали, че в тях има следи от ванадий и това потвърждава наличието на древен биологичен материал в тях. Пробите от вкаменелости намерени на Земята са от времето на Девона и те няма да са много по-различни от тези на Марс на възраст милиарди години.

Когато даден жив организъм умре и е засипан от утаечни скали, ванадий се формира в резултат на това „погребване“ от все повече и повече скални слоеве. Така ванадият се включва в молекулата на хлорофила, която има в центъра си магнезий. След „погребването“ й под седиментните скали, този магнезий е заместван от ванадий, казват изследователите от Канзас. Молекулата на хлорофила се вплита във въглеродния материал на скалите, като по този начин запазва ванадия.

Очаква се следващото десетилетие да бъде много благоприятно време за мисии за проучване на Марс. Множество роувъри ще изследват повърхността, надявайки се да намерят доказателства за минал живот. Тези мисии ще проправят пътя и за пилотиран полет на НАСА към Марс, планиран за 30-те години на века.