Гледката наистина е впечатляваща. Изведнъж над спокойните води на океана се извисява тежкото 30 тона тяло на бозайника, остава за миг над водата и после огромното му тяло пляска обратно във водата, като вдига висок фонтан.
Тази гледка може да се види целогодишно, там където живеят китове – в зимните води в които се размножават, в летните води, където се хранят и по време на пътуване между двата района.
Група учени от Австралия са решили да разберат защо китовете правят тези подскоци, изискващи толкова много енергия, дори по време на миграцията си, когато почти не се хранят.
Учените са наблюдавали 94 различни групи гърбати китове по време на миграцията им покрай Австралия на път за Антарктика. Анализирано е специфичното поведение на бозайниците на повърхността на водата, както и пляскането с перките върху водата.
Австралийците стигат до извода, че подскоците на китовете над водната повърхност са по – интензивни по време на силен вятър, шум вдиган от преминаващ кораб, а също когато друга група китове са сравнително далеч от тях.
Това поведение според учените подкрепя тезата, че специфичното поведение на китовете е начин на комуникация. Като подскачат над водата или пляскат в нея с перките си, китовете вдигат силен шум, който им позволява да комуникират на големи разстояния, когато странични шумове от бурния океан, от преминаващ кораб или от друг източник могат да блокират звуците, които те издават.
Това поведение на китовете има многофункционални комуникационни цели, такива, които не могат да се постигнат само чрез звуците издавани от тях. Австралийците са се опитали и да дешифрират какво искат да „кажат“ китовете с различното си поведение на повърхността на водата. Когато има техни събратя на далечно разстояние, китовете използват получаващия се силен шум при падането обратно във водата след скок, за да им покажат къде са. Специфичното пляскане с опашка по повърхността на водата е предназначено за комуникация с други китове на по-близко разстояние или дори вътре в групата. С плясканията с опашката или перките китовете комуникират кога трябва групата да се събере или кога се налага да се раздели.
Макар австралийските учени да са анализирали поведението на гърбатите китове по време на миграцията им, те са убедени, че същите способи за общуване се използват целогодишно. Тези действия на китовете не са свързани и с периода на чифтосване на бозайниците, защото подскоците се случват и без да има присъствие на представители на другия пол.
Австралийците са анализирали поведението само на гърбатите китове, но доколкото подскоците над водата са характерни и за останалите видове на най-големия бозайник, най-вероятно и те използват това поведение, за да комуникират помежду си.
Вижте на видеото как гърбат кит скача в непосредствена близост до каякари в Британска Колумбия …
Ами – не е така.
Китовете се „тръшкат“ във водата, за да си предизвикат уригването. Поправя се газовия баланс заради разликите в „наляганията по тялото“ им и … пак са готови за нови дълбочинни гмуркания.
Е, че всеки звук издаден във водата е комуникация – да!.. Ама се чудят учените, все още, защо китовете правят самоубийствени излизания в плиткото и … закъсват-засядат в него и умират (не само китове, ами и делфини). На комуникацията пречат сонарите на подводници и др.- за животните тия звуци са опасност … това е паника, страх и бягане натам, накъдето затихват звуците…
И ако наистина познаваха комуникациите – да бяха забранили мощните сонари, … ама – че се прайм на неизвестно?!