Ново изследване предполага, че нашата Луна е имала атмосфера преди 3 до 4 милиарда години.Тя се e образувала, когато вулканични изригвания са разтърсвали древния спътник, раздвижвайки газове над повърхността му твърде бързо, за да се разсеят в пространството.
Повърхността на Луната е осеяна с белезите от удари, дупки, пълни с вулканичен базалт. Тези базалтови равнини (наречени мария) са се образували, когато магма от вътрешността на Луната си е пробивала път и е избухвала на повърхността, създавайки потоци от лава.
Астронавтите от мисиите „Аполо“ донесоха проби от мария на Земята и сега знаем, че потоците от лава съдържат въглероден оксид и други газови компоненти, сяра и дори съставните елементи на водата.
Сега Луната няма атмосфера, тъй като не разполага с достатъчно силно магнитно поле и достатъчно маса, за да поддържа атмосфера около нея.
За разлика от Земята, която има достатъчно маса и магнетизъм, всяка атмосфера около Луната бързо би била отстранена от слънчевите ветрове.
Но новите изследвания показват, че преди това да се е случило, Луната за кратко е имала атмосфера.
Учените са изследвали проби, за да изчислят колко газ се е генерирал и натрупал, за да се образува тази преходна атмосфера. Те установили, че вулканичната активност е достигнала своя връх преди около 3,5 милиарда години и тогава атмосферата е била най-дебела.
След като се е формирала, тя е издържала около 70 милиона години, преди да бъде отстранена и изгубена в космоса. В периода, в който Луната е имала атмосфера, тя е била почти три пъти по-близо до Земята и затова е изглеждала много по-голяма в небето.
Старши научният сътрудник Дейвид Кринг от Асоциацията на университетите за космически изследвания (USRA) казва пред Phys.org: „Това изследване променя драматично нашия поглед върху Луната от безвъздушно скалисто тяло до спътник, заобиколен от атмосфера, състояща се от по-разпространени елементи от тези около Марс днес.“
Тази нова информация може да има важни последици за бъдещите планираните лунни мисии и космическите изследвания.
Изследванията предполагат, че летливи вещества от атмосферата може да са били „хванати“ в близост до лунните полюси в студени, постоянно засенчени райони. Ако това е вярно, то може да има източник на лед на Луната, който астронавти и бъдещи колонизатори ще могат да използват за питейна вода, отглеждане на храна или други нужди.
Ледните депозити, заредени с летливи вещества биха могли да осигурят гориво и въздух както за операции на Луната, така и за мисии в открития космос.
Това, което вече съществува на Луната, няма нужда да се пренася от Земята – огромно предимство, като се имат предвид разходите за товар в космоса.
