Руски учени са открили неизвестни по-рано видове амеби, съхранени във вечния мраз на Арктика в продължение на 30–60 хиляди години, става ясно от съобщение на Санктпетербугския държавен университет.
Изследователите изучили подробно амеби от образци на арктическа почва с различна възраст, произход и преживели различни температури.
Общо учените са извлекли 26 щама на амеби, сред които били жизнеспособни представители на родовете Flamella, Acanthamoeba, Acramoeba и Phalansterium, както и амебовидни протисти от клас Heterolobosea.
Освен това учените открили осем неизвестни досега вида амеби, които все още не са успели да класифицират. Възрастта на тези специфични „находки“ според оценките е между 30 и 60 хиляди години.
Изследователите са успели да „възродят“ тези древни амеби, които по-късно не само започнали да функционират нормално, но и да се интегрират успешно в съвременната микробна среда.
В неблагоприятни условия амебите се покриват с многослойна обвивка и микроорганизмът се превръща в т.нар. циста – състояние, подобно на анабиоза, при което почти спират всички процеси на жизнената дейност. След като амебата попадне в нормални за себе си условия, тя отново „оживява“.
Но по-рано се смяташе, че тази фаза продължава само няколко години, а не няколко хилядолетия. Никой дори не предполагал, че амебите могат да оцелеят по този начин десетки хиляди години при минусови температури. Освен това е възможно това да не е пределът.
Клетка на Flamella Beringianina в нормално състояние.
Снимка Санктпетербургски държавен университет
„Именно тази удивителна устойчивост прави амебите от многогодишните ледове на Арктика изключително перспективен модел за изучаване“, отбелязва изследователят Алексей Смирнов. – Това е своеобразна „снимка“ на еволюцията, спряна във времето.
Ако успеем да открием техни преки потомци в съвременната фауна в същите региони, за първи път ще можем да разберем доколко гените на тези организми са се изменили за 60 000 години еволюция и вероятно да коригираме „молекулярния часовник“ – метод, основан на оценката на скоростта на изменение на организмите на живите същества, който ни позволява да датираме важни еволюционни събития.“
По думите на експертите резултатите също са обнадеждаващи за перспективната методика криоконсервация. Този метод е показал ефективност при съхранение на популации на едноклетъчните организми – той изглежда много по-икономичен и технологично удобен от постоянното поддържане на културите в активно състояние.
Във втората част на изследването амеби от вечния мраз били подбрани за участие в космическия експеримент „Екзобиофрост“ през 2013 година. Тогава редица живи организми се отправили в Космоса със спътника „Бион-М1“. След месец в космическото пространство 90% от организмите останали живи и съхранили способност за излизане от циста и размножаване.
Резултатите за пореден път потвърдили необходимостта от стриктно стерилизиране на космическите апарати, тъй като някои земни организми могат да се отправят в космическото пространство и в бъдеще да подведат учените, които да ги вземат за извънземен живот.
