Като широко разпространено химично съединение и един от най-силните парникови газове, метанът и до днес удивлява учените. Местата и причините за неговата поява често се явяват загадка. Установено е с точност, че от началото на промишлената революция съдържанието на метан (СН4) в атмосферата е нараснало значително. Но по-неясно е защо то се е променяло през последните десетилетия.
Прозрачният газ без мирис може да се открие както на дълбочина няколко километра под повърхността на Земята, така и високо във въздуха. Метановите мехури се издигат над блата и реки, изхвърлят се от вулкани, възникват при горски пожари, отделят се от крави и термити.
В населените места и околностите има множество източници на този газ – сметища, пречиствателни съоръжения, оризища. Безшумно изтичане на метан протича от нефтени кладенци и тръбопроводи, както и от мините.
Атмосферната инфрачервена сонда (AIRS) на борда на спътника „Акваа“ на НАСА може да определя концентрацията на метан в атмосферата на Земята. На картата (горе) е представена глобалната картина на разпределяне на метан през януари 2016 година в заобикалящото планетата въздушно пространство на височина около 6 километра при налягане 400 гигапаскала.
Концентрацията на метан е по-висока в Северното полукълбо, тъй като и природните, и антропогенните източници на метан там са повече. Тъй като наблюденията са провеждани високо в атмосферата, сондата е фиксирала газови шлейфове на значителни разстояния от техните източници.
Глобалната тенденция за разпространението на метан в атмосферата в дългосрочна перспектива като цяло е ясна. Съдържанието на газа в околоземното пространство е било сравнително стабилно в продължение на стотици хиляди години, но през около 1750 година е започнало бързо да расте.
Причините са очевидни – увеличението на населението от началото на промишлената революция е довело до развитие на селското стопанство, нарастване на емисиите, производството на повече изкопаеми горива. В същото време емисиите от природни източници са останали на предишното ниво.
Диаграмите, основани на съчетанието на исторически данни за състава на леда и данните от мониторинга на качеството на въздуха, отразяват скоростта на увеличението на концентрацията на метан в атмосферата. Но ако се обърне внимание само на последните пет десетилетия, когато са се появили съвременните уреди за откриването на газове в атмосферата, може да се забележат трудно обясними колебания на нивото на метан.
В приведената долу таблица на основата на данни, събрани от Националното управление за океански и атмосферни изследвания NOAA), са показани различия в темповете на ръст на съдържанието на метан в атмосферата в периода между 1984 и 2014 г.
Никой не знае с точност каква е причината за този ръст. Някои учени смятат, че тропиците са станали по-влажни и съответно се е увеличило количеството газови емисии. Други сочат бума на производство на природен газ в Северна Америка и неговото периодично изтичане. Трети говорят за влиянието на селското стопанство.
„Безспорно метанът се държи странно и непредсказуемо и това предизвиква тревога“, казва Юан Нисбет, метеоролог от университета Роял Холоуей в Лондон. С какво е свързано такова „поведение“ на парниковия газ? Учените се надяват, че мониторингът ще им помогне да отговорят на този въпрос.
