Планетите в Слънчевата система са се формирали по различно време под влиянието на ударни вълни, генерирани от младото Слънце.
Тахир Абдулмянов, кандидат на физико-математическите науки от Казанския енергетически университет, в края на септември е представил пред Европейския конгрес по планетология (Мадрид, Испания) резултатите от модели за въпросните ударните вълни.
Ученият моделирал движението на частиците прах и газ на облака, от който се е формирало Слънцето. Според него планетите в нашата система са се формирали в различно време заради влиянието на тези вълни. Последните са предизвиквали пулсации в останалия след образуването на Слънцето протопланетен диск и последващо появяване на серия прахови дискове, които се формирали в хода на акрецията на планетите.
Ученият смята, че първата серия ударни вълни в периода на кратки, но много бързи изменения в слънчевата активност е създала протопланетните пръстени, от които след това са се образували Уран, Нептун и Плутон. Юпитер, Сатурн и астероидният пояс са се появили в резултат на втора, не толкова мощна серия. Меркурий, Венера, Земята и Марс са резултат на третата серия ударни вълни, когато Слънцето вече било спокойно.
По такъв начин Земята е възникнала сред последните. В Слънчевата система според Абдулмянов тя е една от най-младите планети.
„Планетите са се формирали с прекъсвания – не всички заедно, както се смяташе – пояснява ученият. – Трудно е да се каже колко време точно разделя тези групи, но протопланетните пръстени на Уран, Нептун и Плутон са се появили доста близо до датата на формирането на Слънцето. Три милиона години след това бихме могли да видим праховия диск, от който се е формирал Сатурн, а половин милион години по-късно е започнало формирането на астероидния пояс. Още половин милион и бъдещите Меркурий, Венера, Земята и Марс са встъпили в различни стадии от своето развитие.
„Изучаването на светимостта на звездите, намиращи се в процес на формиране, може да бъде индикатор колко интензивни са ударните вълни, идващи от тях – смята Тахир Абдулманов. – В този смисъл можем да предскажем разположението на планетите около далечни звезди милиони години преди окончателното им образуване.”
Според Абдулмянов изучаването на колебанията в светимостта на формиращите се звезди може да предскаже образуването на планети около тях. Изображение NASA/ESA
