Умопомрачителни опити да се обясни що е то време

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

003170
Антония Михайлова

Времето е много странно нещо. Понякога върви бързо, а друг път се точи невероятно бавно.

Съществуват редица теории, призвани да обяснят що е то време и защо то е толкова тайнствено.

И някои от тези теории са доста необичайни.

Теория на свети Августин

Свети Августин, християнски философ, имал доста своеобразни представи за времето. Преди всичко той смятал, че времето не е безкрайно. Времето по думите му е било създадено от Бога, освен това е абсолютно невъзможно да се създаде нещо безкрайно.

Св. Августин смятал още, че времето всъщност съществува само в нашето съзнание и зависи само от това как го интерпретираме. Ние можем да кажем, че нещо продължава дълго или не много дълго, но Августин твърдял, че не съществува нито един реален начин обективно да се оцени това.

Когато нещо остава в миналото, то повече няма никакви свойства от битието, затова вече не съществува.

И когато казваме, че нещо е „отнело прекалено много време“, то е, защото си спомняме за това нещо именно по такъв начин.

И тъй като ние измерваме времето само като се основаваме на това как го помним, следователно то трябва да съществува само в нашата памет.

Що се отнася до бъдещето, то то още не съществува, затова е невъзможно да се измери. Съществува само настояще, така че единственият логичен извод се състои в това, че понятието време живее изключително в главата ни.

Топология на времето

Как изглежда времето? Ако се опитате да си го представите, то ще го изобразите във вид на права линия, която никога не завършва (т.нар. стрела на времето)?. А може би ще си помислите за нещо като часовник, чиито стрелки описват кръг след кръг всеки ден и всяка година?

Очевидно е, че правилен отговор няма, но има някои интригуващи идеи, свързани с това.

Аристотел е смятал, че времето не може да съществува във вид на линия. Или поне, че то няма нито начало, нито край независимо че трябва да има време, когато всичко е започнало. А ако си представим момента, когато всичко е започнало, то ще се наложи да отбележим точката преди този момент. А ако светът престане да съществува, то ще се появи още една точка – след този момент.

И още е напълно неясно колко може да са линиите на времето. Може ли то да е само една линия, насочена напред, или тези линии са много, насочени успоредно една спрямо друга, или обратно – да се пресичат? Може ли времето да е една линия, разделена на много отрязъци? Може би моментите в потока на времето съществуват независимо един от друг? За всичко това има редица мнения. И нито един отговор.

Правдоподобното настояще

Идеята за правдоподобно настояще се опитва да даде отговор на въпроса, колко дълго продължава това настояще. Обичайният отговор, свързан с това, звучи като „сега“, но той не е много информативен.

Да допуснем, когато в процес на разговор стигаме до средата на предложение, значи ли това, че вече сме завършили началото на предложението и то е останало в миналото? А самият разговор – той в настоящето ли е? Или в настоящето е само част от разговора, а друга негова част е вече в миналото?

Е. Р. Клей и Уилям Джеймс са изказали идеята за „правдоподобно настояще“ – това е отрязък от време, който ние усещаме като настояще. Според Клей и Джеймс този момент трае само няколко секунди и не може да продължава повече от минута – и това е количеството време, за което ние сме съзнателно осведомени.

Но дори в тези рамки има над какво да се поспори.

Теоретично настоящето изобщо не би трябвало да има продължителност, тъй като, ако тя съществува, част от настоящето веднага се оказва в миналото, а друга част – в бъдещето, и в резултат веднага възниква противоречие.

Теоретично, всичко казано по-горе, може да бъде свързано с краткосрочната памет на човека – колкото по-добра е тази памет, толкова по-дълго е настоящето.

Има и мнение, че всичко това е само въпрос на мигновено възприятие. А когато разчитате на своята краткосрочна памет – такъв момент вече не може да е част от настоящето. Тоест възниква проблемът „правдоподобно настояще“ и нещо подобно на „разширено настояще“, което възниква веднага след като „правдоподобното настояще“ е изчезнало.

Правдоподобното настояще се опитва да обясни настоящето като някакъв продължителен интервал от време и това е доста спорно.

Ниските хора възприемат „сега“ по-рано от високите

Това звучи странно, но точно в него е смисълът. Тази теория е издигната от невробиолога Дейвид Игълмен, който я нарекъл връзка във времето.

Всичко това е основано на идеята, че ние възприемаме света, получавайки някакви информационни пакети, което се събират от сетивните ни органи, а след това се обработват от мозъка. Информацията от различните части на тялото стигат до мозъка за различно време. Да допуснем, че вървите, пътьом пишете SMS на някого и внезапно си удряте главата в телеграфен стълб.

В същото време травмирате от същия този стълб и палеца на крака си. Теоретично информацията за травмата на главата трябва да постъпи във вашия мозък по-бързо в сравнение с информацията за травмата на палеца. Но вие ще си мислите, че всичко това сте почувствали едновременно.

Всичко това е, защото мозъкът е един вид сензорна структура с ясна организация. И тази структура построява за нас нещата в реда на нарастването на техния смисъл.

Посочената задръжка в обработката на информация е от полза за ниските хора. Защото ниският човек усеща по-точна версия на времето, тъй като в неговия случай информацията изисква по-малко време, за да попадне в мозъка.

Шашнахте ли се? И ние.

Времето се забавя и можем да видим това

Един от старите проблеми на физиката е свързан със съществуването на тъмна енергия. Ние можем да видим ефектите на тази енергия, но си нямаме и понятие какво е тя.

Екип професори от Испания смятат, че всички усилия по търсене на тъмната енергия са били напразни, защото тя не съществува. Те са на мнение, че всички ефекти на тъмната материя може да се обяснят с алтернативна идея – че всъщност виждаме забавяне на времето преди възможното му спиране.

Да вземем астрономическото явление, известно като червено отместване. Когато виждаме звезди, светещи с червена светлина, знаем, че те се ускоряват. Испанските професори обясняват феномена ускорение на Вселената не като резултат на присъствието на тъмна енергия в нея, а като илюзия, създадена от забавянето на времето.

Светлината има достатъчно време, за да достигне до нас. И когато това най-накрая се случи, времето се забавя, създавайки илюзия, че всичко наоколо се ускорява. Времето спира изключително, невъобразимо бавно, но ако отчитаме обширността на космическото пространство и неговите умопомрачителни разстояния, то се получава, че можем да видим как се забавя времето просто като гледаме звездите.

Време не съществува

Също има мнение, че времето не съществува изобщо. Именно това твърдял в началото на миналия век философът Мактагарт (J.M. E. McTaggart). Според Мактагарт при разглеждане на времето са допустими два подхода.

Първият подход се нарича А-теория. Тя гласи, че времето има определен ред и тече непрекъснато, че нещата в него са организирани така, както ги виждаме. И че събитията се движат от миналото в настоящето, а след това – в бъдещето.

В-теорията – напротив, твърди, че приетите времеви рамки и самото време са илюзия и няма никакъв начин, който да позволи да се направи така, че всички събития в света да се случват в строго определен ред.

Тази версия за „време“ се поддържа само от нашите спомени, а в нашата памет принципно се фиксират отделни събития и ние си ги спомняме като отделни „времеви джобове“, а не като някакъв непрекъснат поток.

С отчитане на тази теория може да се докаже, че времето не съществува, тъй като, за да съществува то, се изисква непрекъснато изменение на събитията, света и обстоятелствата.

Но ако А-теорията е вярна, то твърдението, че време няма, изглежда доста прибързано. Например да вземем деня, в който сте навършили 18 години. От една страна, този ден някога е бил в бъдещето. От друга – този ден някога ще се окаже и в миналото. Но един и същи момент не може да бъде едновременно и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Именно затова Мактагарт казва, че А-теорията е противоречива, а следователно – невъзможна, както и самото време.

Теория за четири измерения и блок на Вселената

Теорията за четири измерения и блок на Вселената е свързана с представите за времето като за реално измерение. Има версия, че всички обекти съществуват в четири измерения, а не в три. Четвъртото измерение е времето.

А в него обектите също може да се разглеждат от гледна точка на техните три размера, тоест има три измерения. Теорията за блок на Вселената представя цялата Вселена във вид на блок от измерения, разделени от „прослойки“ време.

Този блок има дължина, ширина и височина и за всичко в този блок, за всяко събитие, има определени слоеве време. Всеки човек е четиримерен обект, който съществува в различни слоеве от времето. Има слой от време за бебешка възраст, слой за детство, за родителство и т.н.

По такъв начин у времевия слой няма минало, настояще или бъдеще. Но всяка точка вътре в блока на Вселената може да се озове или в миналото, или в настоящето, или в бъдещето спрямо другите точки от време в този блок.

Ефектът забавяне на времето

Понякога чуваме разкази за хора, попаднали в опасна за живота или страшна ситуация. И тези хора се кълнат, че времето в такива ситуации се забавя. Подобно забавяне често се усеща по време на събития, неподдаващи се на обяснение, или събития, случващи се внезапно. Това е разпространено явление и то вече е станало предмет на множество спорове за това, което изпитваме в действителност.

Изследователи решили да разберат какво ще стане, ако времето наистина се забавя. Например ние бихме могли по-добре да разгледаме много неща, защото нашият мозък има лошия навик да смесва подобни стимули в едно общо събитие, ако интервалът между стимулите е по-малък от 80 милисекунди.

Бил проведен един експеримент.

Доброволци трябвало да гледат цифри, които мигали и постоянно се сменяли. Така учените искали да определят точката, в която мозъкът престава да обръща внимание на времето и човек започва да различава различни серии от числа.

В началото експериментът се провеждал в нормални условия, а след това решили да го повторят в екстремни – участниците трябвало да разглеждат сериите мигащи цифри, падайки от кула с височина 46 метра върху батут.

След това ги помолили да гледат как падат други хора от същата кула и да оценят колко дълго били тези падания в сравнение с тяхното.

Всичко това навежда на мисълта, че не някакъв момент от време се забавя за нас, а се забавя нашата памет за този момент.

Собственото си падане доброволците оценили с 36% по-дълго. Освен това в екстремната ситуация хората по-добре идентифицирали мигащите цифри.

И макар че практическата полза от ефекта забавяне на времето може да е изненадваща, не следва да забравяме, че същият ефект може да накара ужасни събития в нашата памет да продължават вечно.

Хронос, Кронос и Време

Още преди опитите на гръцките философи да обяснят времето, времето имало митологично обяснение.

Преди началото на времето съществували само изначалните богове Хронос и Ананке. Хронос бил бог на времето и бил частично човек, частично лъв и частично бик.

Ананке бил змия, обвиваща се около яйцето на света, и символ на вечността. Хронос в гръцко-римската митология се изобразява често стоящ в зодиакалния кръг, там го изобразяват като човек, като този човек може да е както млад, така и стар.

Хронос бил баща на титаните и той често е бъркан с Кронос, който също бил свързан с времето. Именно Кронос свалил от трона и кастрирал собствения си баща – Уран.

Хронос отговарял за смяната на годишните времена и за течението на времето като цяло. Но за нещата, случващи се с мъжете и жените през това време, не отговарял Хронос.

Жизненият цикъл на човека, неговото рождение, порастване, стареене и смърт, бил отговорност на трите богини на съдбата – Мойрите. Клото предяла нишката на живота, Лахесис определяла човешката съдба, а Атропос прерязвала нишката на живота и жизненият път на човека завършвал.

Зле мерим времето

Когато стане дума за физика на пространството, за времето, за размерите и за всичко, което върви в комплект с тях, то времето за съжаление много трудно може да се обясни.

Тоест ние по принцип не измерваме много добре времето.

От една страна, има сидерично време, тоест време, измервано с помощта на положението на звездите и въртенето на Земята. Очевидно е, че това време, макар и да варира, то това е доста незначително.

Но през ХХ век астрономите установили, че въртенето на планетите се забавя, затова била създадена още една скала – ефемеридно време.

Още по-късно се появило така нареченото топоцентрично време (TDT), което се смятало за най-точно, тъй като в неговата основа било международното атомно време (IAT). През 1991 година атомното време било преименувано на Земно време (ТТ).

И ако проследяването на часовите пояси днес може да се стори сложно на някои, то не следва да забравяме, че дори в наши дни положението на звездите и други небесни тела се използва в съчетание със Земното време, тъй като именно по този начин се постига максималната му точност.

Всичко това говори само за едно – ние и досега си нямаме понятие какво да правим с времето, независимо че живеем според него всеки ден.

Тагове:
·
Категории на статиите:
Еврика!

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори