Галактиката I Zwicky 18 – абсолютен шампион във видимата Вселена по бедност на елементи, по-тежки от хелия, помогна на астрономите да изяснят как Вселената е станала прозрачна в първите епохи от своя живот след Големия взрив, става ясно от статия, публикувана в изданието Astrophysical Journal Letters.
Галактиката I Zwicky 18, разположена в съзвездие Голяма мечка, на 58 млн. светлинни години от Земята, доста отдавна привлича вниманието на астрономи от цял свят. Този обект притежава две свойства, които правят I Zwicky 18 уникална и изключително интересна за изучаване.
Първо, тя почти не съдържа астрономически „метали“ – елементи, по-тежки от хелия, – което я родее с първите звезди и галактики на Вселената. Второ, в нея се съдържа много неутрален газ и звездите в галактиката са се формирали с изключително висока скорост, което отново сближава I Zwicky 18 с ранните галактики.
Каролина Кериг от Астрофизичния институт на Андалусия в Гранада (Испания) и колегите ѝ наблюдавали I Zwicky 18 с редица наземни радиотелескопи в опит да уточнят масата на „металите“ в нея и да разкрият други уникални физични свойства на галактиката.
По време на изследванията астрофизиците успели да открият необичайно голямо количество облаци йонизиран хелий, който възниква в резултат на „бомбардировка“ на атомите газ от лъчението на звездите с пределно високо ниво на енергия.
Подобни лъчи, както обясняват учените, могат да родят само много големи и ярки звезди, които днес просто не съществуват в повечето галактики, тъй като техните недра не могат да съдържат в себе си дори минимално количество „метали“.
Масата на такива светила от „популация III“, както наричат тези небесни тела учените, превишавала слънчевата 100 и повече пъти, а техният живот бил изключително кратък в сравнение с днешните звезди.
В близко време Кериг и колегите ѝ ще се опитат да открият светилата, породили облаците хелий, и да получат данни за устройството на аналозите на първите звезди във Вселената, направили я прозрачна по време на така наречената епоха на рейонизация.
