Уникални археологически находки в Черно море

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Stril Explorer
Ивайло Красимиров

Приключи втората експедиция на проекта по подводна археология в български води.
Морски археологически проект „Черно море“ („МАП Черно море“), най-мащабното до днес археологическо изследване на праисторическата и историческата археология на западната част на Черно море, приключи втората си експедиция на терен. По време на полевата работа научният екип изследва и документира над 40 корабокрушения, които за пръв път ни представят кораби, досега известни само от исторически документи. Корабокрушенията, които включват плавателни съдове от ІХ – Х век, ХІІ – ХІV век и от ХVІІ – ХІХ век, ни дават нова информация за връзките на черноморските крайбрежни общества със света и демонстрират интензивен начин на живот, свързан с морето и мореплаването. Изненадващо доброто състояние на всички проучени останки се дължи на безкислородните условия в Черно море на дълбочини над 150 м.

Втората експедиция се проведе от 1 до 26 септември в акваторията между с. Резово на българо-турската граница и н. Галата край Варна от изследователския кораб „Stril Explorer“.

Международен научен екип, финансиран от британската благотворителна фондация „Експедиции и образование“ (EEF Expeditions), изследва българската акватория, която включва територии, залети преди хиляди години след края на последния ледников период. „МАП Черно море“ търси отговор на въпроса кога се е случило това, колко бързо се е променило морското равнище, как процесът е повлиял на древното население в региона – все проблеми, предмет на разгорещени научни дебати сред изследователите на Черно море през последните десетилетия. За да отговори на тези въпроси, проектът използва геофизични методи, които помагат да се открие някогашната суша, лежаща под днешното морско дъно, както и да се анализира и датира потъването й.
photo_01

Изследователският кораб за дълбоководни проучвания „Stril Explorer“, с който се проведе втората експедиция, е снабден с най-модерното оборудване, съществуващо в момента. Основните уреди са монтирани на два дистанционноуправляеми подводни апарата (ROV), единият от които („Supporter“) е оптимизиран за триизмерна фотограметрия и видеозаснемане с висока резолюция. Другият подводен апарат „Surveyor Interceptor“ е разработен от проучвателните компании ММТ и „Reach Subsea“ и е единствен по рода си, отличаващ се с това, че се движи с три пъти по-висока скорост от аналозите си. „Surveyor Interceptor“ носи на борда пълен комплект геофизични измервателни уреди, светлини, камери с висока резолюция и лазерен скенер. По време на проекта този изследователски апарат проучи над 1000 линейни километра от акваторията и постави нови рекорди за достигната дълбочина (1800 метра) и постоянна работна скорост от над 12 км в час.

Екипът на Черноморския археологически проект се състои от учени от Програмата по морска археология на Университета в Саутхемптън (Великобритания), който е установил партньорство с Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и с българския Център за подводна археология. Проектът се осъществява, следвайки изискванията на българското законодателство с разрешителни, издадени от Министерство на културата, Министерство на външните работи и в стриктно съблюдаване на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета от ЮНЕСКО през 2001 година и ратифицирана от България. Партньорски институции на проекта са Антропологическият факултет и Морската програма на Университета на Кънектикът (САЩ), Морският археологически изследователски институт към Университета Сьодертьорн (Södertörn), Швеция, Гръцкият център за морски проучвания и ММТ, компанията, чийто основател Ола Оскарсон проектира подводния изследователски апарат „Surveyor Interceptor“.

photo_04

Освен научните изследвания основни елементи от проекта са образователна програма и създаване на документален филм. Реализирайки тези цели, осем британски ученици бяха избрани да се присъединят към научния екип, за да наблюдават операциите и дори да участват в много от тях. Тъй като популяризирането на науката е важно толкова, колкото и самата наука, създаването на научно-популярен документален филм за проекта е възложено на филмовия екип „Black Sea Films“, включващ създателите на световноизвестната серия на БиБиСи „Синя планета“ („Blue Planet“) и „Планета Земя“ („Planet Earth“).

Дълбоководната археология често е оспорвана територия между бизнеса и науката, но този проект, най-големият по рода си в света, показва как може да се осъществи резултатно партньорство между академичните среди и морската индустрия, особено, ако е финансирано от далновидни институции като Фондацията за експедиции и образование.

Категории на статиите:
Археология

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори