Подробен анализ на ръцете и краката на Homo naledi – открития наскоро претендент за ролята на прародител на човека – показал, че той е имал типично човешка походка.
Същевременно нашият предтеча е съхранил и способността да лази по дърветата, и едновременно с това да използва оръдия на труда, става ясно от две статии, публикувани в сп. Nature Communications.
През 2013 година южноафриканският палеонтолог Лий Бергер от университета на Уитуотърсранд (ЮАР) и неговите колеги открили в пещерата Изгряваща звезда множество останки от древни хора, които през септември 2015 бяха представени пред обществеността като Homo naledi – един от най-първите представители на нашия вид, претендиращи за ролята на човешки прародител.
В новата си работа Бергер и редица други палеонтолози, участвали в извличането и анализа на останките от Homo naledi, изследвали подробно как са или устроени неговите ръце и крака и се опитали да анализират на кого е приличал повече – на съвременните хора, древните Homo или на още по-древните австралопитеци и ардипитеци.
Голямото количество останки от „хората звезди“, както се превежда името им от латински и бушменски, позволило на учените не само да разберат как се е придвижвал този древен човек, но и да възстановят неговата походка.
Тя потвърдила, че Homo naledi са били изправени същества и се оказали много по-близо до това, как ходят съвременните хора, отколкото съществуващите по това време австралопитеци. 
„Homo naledi са могли да ходят с широка крачка и да преодоляват големи разстояния благодарение на извитото стъпало и пръстите на краката, неприспособени за хващане.
Макар че в тяхната анатомия има и малки разлики с това, как изглеждат крайниците на съвременните хора, краката им са устроени така, както вероятно са изглеждали краката на Homo erectus, първото същество, подобно по устройство на тялото на нас.
Homo naledi може да е бил техен роднина, макар за това да пречи фактът, че мозъкът му е бил малък, като на австралопитека“, разказва Джереми де Силва (Jeremy DeSilva) от колежа „Дартмут“ (САЩ).
От друга страна, устройството на ръцете на този примат, много различни от човешките китки, е било абсолютно уникално и не прилича на структурата на крайниците на които и да било други съществуващи или измрели хоминиди.
„Скелетът“, разположен в центъра на снимката, е съставен от елементи от различни скелети. Масата, върху която са разположени костите, е широка 120 см. © eLife
Добре развитите китка и палец говорят, че Homo naledi може да е ползвал оръдия на труда и добре да е хващал и задържал в ръцете си различни предмети.
Но кокалчетата на неговите пръсти са били доста дълги и заоблени, което е характерно за лазещите по дърветата примати и абсолютно не е присъщо на човешката анатомия, Homo erectus и дори афарските австралопитеци. Това означава, че Homo naledi е бил едновременно приспособен и към живот по клоните на дърветата, и към използването на оръдия на труда, и е ходел изправен.
Всичко това говори, че тези хоминиди са заемали изключително интересна екологична ниша, която Де Силва нарича „микросреда“. Според него Homo naledi може да е живеел в неголеми групи дървета, останали на мястото на древни гори в африканските савани.
Дългите крака са му помагали да се придвижва от една „микрогора“ към друга, а необичайните ръце – да си намира храна и в степите, и по клоните на дърветата.
