Системите, способни да обработват мислите и да ги превеждат в команди за преместване на обект, са много полезни на хората, които не могат да говорят или да се движат, но те имат недостатък: предизвикват умствена умора.
Мексикански учен е разработил интелектуален интерфейс, способен да учи до 90% от инструкциите на потребителя с цел автономна работа и намаляване на умората.
Проектът, наречен „Автоматизирана интерфейсна система мозък–машина“, се явява инициатива на Кристиан Исаак Пенялоза Санчес, който има докторска степен по когнитивна неврология и приложна робототехника от университета на Осака, Япония.
„Работих над този проект три години, той е построен на базата на интерфейс мозък–машина. Функцията му е да измерва активността на невроните, за да получи сигнал, генериран от мисълта, да го обработи и да го преобразува в заповед за движение например на роботизирана протеза или битова техника“, казва ученият.
Той обяснява, че тази система се състои от електроди, разположени на кожата на главата на човека. Те измерват мозъчната активност във вид на сигнали от електроенцефалограма. Сигналите се използват за откриване на модели, генерирани от различни мисли и психически състояния на потребителя.
Също системата включва графичен интерфейс, показващ достъпните устройства или обекти, които интерпретират сигналите на ЕЕГ и приемат командите на потребителя.
Освен това в стаята са разпределени безжични датчици, събиращи данни за околната среда (температура и осветление); мобилни хардуерни устройства, които включват и изключват уредите, а също алгоритъм за изкуствен интелект.
„Последният събира данните от безжичните датчици, електроди и команди на потребителя, за да открие корелация между околната среда на стаята, психическото състояние на човека и неговата дейност“, коментира Кристиан Пенялоза.
Той добавя, че за да се освободи потребителят от умствената умора и разочарованията вследствие на високата концентрация от продължителни периоди от време, които са неизбежни в работата с такива системи, тази система трябва да стане независима. Именно това се е опитал да направи Кристиан.
„Ние дадохме на системата възможност за обучение, внедрихме интелектуални алгоритми, които постепенно изучават настройките на потребителя. В даден момент системата може да поеме управлението на голяма част от устройствата, като остави на потребителя възможността да се съсредоточи върху други цели.“
Например човек може да я използва за управление на електрическа инвалидна количка, използвайки базови команди (напред, назад, наляво, надясно), които системата вече е изучила. Следващия път, когато потребителят поиска да мине по същия маршрут, трябва просто да натисне копчето, да си помисли и количката сама ще го отведе.
Тъй като системата ще работи автоматично, няма да е необходимо потребителят да се съсредоточава върху управлението на различни устройства. Независимо от това системата ще продължава да събира данни от ЕЕГ, за да установи сигнал за грешка. Той възниква, когато хората се притесняват дали системата, или те са направили нещо не както трябва.
Например ако температурата в стаята е доста висока и потребителят иска прозорецът да се отвори автоматично, а вместо това системата включва телевизора. Системата приема сигнала за грешка и се опитва да го поправи.
Усилията на Пенялоза са довели до значителни резултати – при редица доброволци нивото на умора наистина се понижило след работа със системата. Нивото на обучаемост на подобни системи също нараснало съществено.
