Венера има повече прилики със Земята отколкото смятахме, въпреки кошмарната атмосфера

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Карта на повърхността на Венера, която визуализира местата, на които учените смятат, че има движение на плочите.
Карта на повърхността на Венера, която визуализира местата, на които учените смятат, че има движение на плочите.
Ивайло Красимиров

Отминаха повече от 20 години откакто учените имаха възможност да получат близки образи от повърхността на Венера, но и до днес  тези снимки поднасят изненади.

Ново изследване наскоро откри, че повърхността на Венера не е толкова статична, колкото се смяташе досега. Макар близката до Земята планета да няма тектоничните плочи, които движат повърхността на нашата планета, учени откриха на старите снимки ясни доказателства, че и на Венера има подобни процеси.

„За съжаление не разполагаме с инструментариум, за да разберем добре процесите на Венера. Това е един неизследван свят“, казва Пол Бърн, космически геолог от университета в Северна Каролина, пред списание Нюзуик.

Последният космически апарат изпратил снимки от повърхността на Венера, при които е използван радар, с който да се надникне през атмосферата на планетата, беше Магелан, приключил работата си през далечната 1994 г. Именно на тези образи стъпват Бърн и неговите колеги за да проучат отново повърхността на Венера.

Разглеждайки цялата повърхност на планетата, първоначално те не осъзнават, че тези образи са показали малки парчета от повърхността на Венера, които приличат на подобни участъци на земната кора, имащи признаци на разкъсване.

Но сравнението спира само дотук. „Това, което виждаме на Венера е нещо като първата част от тектониката на Земята, при която големи скални блокове се движат към повърхността на планетата. Но на Земята, това е предизвикано от гигантска геологична система за рециклиране, при която в дъното на океана се създава нова кора, а старата се засмуква обратно в недрата на планетата, за да се разтопи бавно надолу. Това е нещото, което липсва при Венера“, казва Бърн.

„Ясно е, че при Венера липсва тектониката на плочите, която имаме на Земята. Това което виждаме на Венера обаче, може да се определи като някакъв междинен феномен, който не е като тектониката на Земята, но в същото време показва повече движение в сравнение с повърхността на Марс или на Луната, при които повърхността е съставена от едно цяло парче скала и практически е неподвижна.

Бърн и колегите му все още не са сигурни какво кара повърхността да се движи, но смятат, че ключово парче от пъзела може да бъде високата температура на повърхността на Венера.

„Това е нещо като печка със самопочистване“, казва Бърн за повърхността на планетата, чиято температура може да достига над 470 градуса по Целзий. Това означава, че за разлика от студените места, като Луната и Марс, не е нужно да се стига твърде дълбоко под кората за да се достигне до разтопена, мека и гъвкава скала.

Странното е, че движещите се парчета скали на повърхността на Венера са със същите размери като микроплочите, най-малкият тип плочи, намиращи се на повърхността на Земята. „Това може просто да е съвпадение или пък може да ни казва нещо“, отбелязва Бърн.

Каквото и да е причината за движението на повърхността на Венера, това е интересно явление и си струва да се изучи, казва Бърн. И въпреки че при повърхността на Венера може да се открият някои сходства с тази на Земята, тя си остава една изключително враждебна планета, която никога не бихме могли да посетим.

Екипът представи откритието си на годишната конференция на Американския геофизически съюз.

Тагове:
Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори