Защо са ни веждите? Когато погледнем назад към реставрираните образи на наши предци е лесно да се видят приликите със съвременния модерен човек. Праисторическите хора, които са населявали Земята преди стотици хиляди години, са със сходни характеристики на тялото със съвременните хора, но има и известни различия, особено в черепа и чертите на лицето. Дебелите, ясно изразени вежди, са едни от тези ключови различия и изследователите са работили върху това какви са целите на веждите и дали и днес те са нужни.
В ново проучване, публикувано в изданието „Nature Ecology & Evolution“, учени обясняват, как са тествали редица различни възможни функции на окосмените структури около очите на ранните хора и твърдят, че някои от дългогодишните теории са се оказали неверни. Хребетите на веждите, така силно изразени при древните хора, изглежда не са предназначени за структурно подсилване на черепа, нито пък подпомагат механиката на движение на челюстта и по-специално захапката. Така че, ако те не са послужили много за тези цели, защо при съвременните хора те са така ясно видоизменени. Оказва се, че в основата стоят емоциите.
„Ние предполагаме, че превръщането на големите изпъкнали вежди на нашите далечни предци в по-вертикална челна кост при съвременните хора, позволява на много подвижните вежди да показват много по-фини емоции изразявани от индивида“, пишат изследователите.
С други думи, тъй като хората са се развили психически и интелектуално, способността да се предават фините емоции става все по-важна. Невербалната комуникация е сериозен и мощен инструмент, и макар че може да не го осъзнавате, веждите ви казват много за това, как се чувствате и дори може да ги използвате, за да демонстрирате господство, съпричастност или съчувствие.
Като социален инструмент изражението на лицето е невероятно полезно и тази малка, но важна промяна може да даде на хората еволюционно предимство в дългосрочен план. Според учените в продължение на стотици хиляди години тази промяна се е развивала, като е помагала на непознати групи и племена да имат способността да общуват не вербално помежду си, вместо веднага да приемат враждебно поведение, като това е подпомагало дългосрочното оцеляване на видовете, пише nypost.com.
