Вода на Марс и дори своеобразни реки са присъствали на повърхността на Червената планета „само преди миг“ според космическите мерки.
Това се е случило преди около милион години, когато оста на въртене на Червената планета е била наклонена по-силно, отколкото днес, твърдят планетолози, публикували статия в сп. Nature Communications.
За последните години учените са открили множество намеци, че на повърхността на Марс в дълбока древност са съществували реки, езера и цели океани, съдържащи почти толкова, колкото и нашият Северен Ледовит океан.
От друга страна, част от учените смятат, че дори в древни времена Марс може да е бил прекалено студен за постоянно съществуване на океани и неговата вода може да се намира в течно състояние едва по време на изригването на вулкани.
Тялинг де Хаас (Tjalling de Haas) от университета на Утрехт (Нидерландия) и колегите му разкрили механизма, благодарение на който своеобразни реки и потоци може да са съществували на Червената планета буквално преди миг, изучавайки кратера Източник, възникнал в полярните райони на южното полукълбо на Марс преди 200 000 или 1 млн. години.
Склоновете на този кратер, както обясняват учените, са изпъстрени с множество неголеми канали и дерета, които вероятно са били оставени от потоци вода. Екипът на Де Хаас изучил тяхната структура, както и количеството „боклуци“ в тях в опит да докаже, че те действително се явяват следи от движението на вода, а също да оценят нейния обем и честотата на поява на подобни потоци.
© NASA/ JPL/University of Arizona
Съдейки по липсата на слоеве тъмни и светли наноси в деретата, както и специфичните падини по техните склонове, те действително са възникнали в резултат на движението на потоци вода, а не на топенето на сух лед – замразен въглероден диоксид – и плъзгаща се почва. Като цяло формата, дълбочината и прочие свойства на тези канали напомнят начина, по който деретата изрязват планинските склонове на Земята.
Голямо количество камъни в тези марсиански дерета и тяхното разпределение по склоновете на кратера говорят, че през дадените канали е текло голямо количество вода на всеки 60 години, а неголеми наводнения са се случвали на всеки четири години. По оценките на Хаас и колегите му в хода на подобни епизодични наводнения дълбочината на водата в кратера може да е достигала няколко десетки сантиметра.
Като се отчита неголямата възраст на кратера, това означава, че вода периодично се е появявала на повърхността на Марс сравнително неотдавна, в периода преди 200 000 и 1 млн. години. Откъде може да се е появила тя?
Както смятат Де Хаас и колегите му, причина за възникването на вода в почти полярните ширини на Марс е било това, че сравнително скоро, през последните 4–5 милиона години, неговата ос на въртене е била наклонена доста повече, отколкото днес.
Поради това на Марс е било значително по-топло, отколкото сега, особено в умерените ширини, което е позволявало на водата да остава в течно състояние доста дълго, за да прокопае дерета и канали.
Всичко това, според авторите на статията, говори, че Марс не се явява „суха пустиня“ и че неговата повърхност е била по-благоприятна за съществуването на живот, отколкото смятаме днес.
