След излизането си по кината Марсианецът спечели любовта на публиката с хумора и научния реализъм, вложен в него. В списъка с научните факти трябва да влезе и годината, в която се случва действието. Пилотираната мисия до Марс се случва след 2030 г. Това е и същото време, в което НАСА смята да изпрати астронавти на червената планета. В случая се получава така, че научната фантастика привлича вниманието на хората към истинското приключение, което предстои да се случи.
Когато пенсионираният американски военен Ранди Креймър, познат като капитан Кей, обяви, че наскоро се е завърнал от 17-годишна мисия на Марс, очаквано се появиха доста съмнения. Бившият военен потвърди, че е работил в секретна международна военна база, в която трябвало да пази човешките колонии на Марс, които съжителствали с различни рептили и инсектоиди.
Разбира се, няма документирани доказателства за твърденията му и това кара хората да смятат, че историите му са по-скоро научна фантастика. Въпреки това, нещата, които Креймър каза, привлякоха вниманието на обществеността и наяве излезе въпросът за евентуалните военни бази на Марс.
Състезанието до Луната
Наскоро стана ясно, че голямата надпревара за кацането на Луната през 60-те е имала една цел – коя държава ще е първа в построяването на военна база там. След успеха на американците, изглежда, че те не са смятали да спрат дотам. Крайната цел е била да бъдат тествани ядрени оръжия на неутралната територия.
Военният план на САЩ, наречен Проект Хоризонт, се състоял в това Съветският съюз да бъде победен в състезанието до Луната и американците да притежават постоянна военна база там. Разбира се, мечтите не спирали дотам – имало предложения за военни бази и на други небесни обекти, включително и на Марс. Но желанието и реалността са две различни неща. Бюджетът на НАСА бива орязван постоянно и подобни намерения стават все по-нереалистични.
Все пак възможността съществува
Дори и да имаше достатъчно пари, правителството на САЩ е подписало договор. През 1967 г. страните членки на ООН се съгласяват на забрана за използване на ядрени оръжия в космоса, било то на Луната или където и да е другаде.
И до днес договорът служи като основа на стандартите, които трябва да бъдат следвани в космическите програми на всяка държава. В споразумението ясно се казва, че никакви оръжия за масово поразяване не трябва да бъдат поставяни на Луната или на никое друго небесно тяло – всички начинания трябва да бъдат с мирни цели. Под отговорност няма да бъдат подвеждани само държави, а и частни организации (пример за това е Mars One).
Въпреки това възможността за военни бази на Марс съществува. В крайна сметка всичко е възможно. Но при сегашната финансова ситуация и без нарушаване на международния договор, скоро (и за щастие) космосът няма да бъде изследван за военни цели.
