Каквото и дълбоко впечатление да създават паралелните вселени и порталите в други измерения, все пак се изискват неопровержими доказателства за тяхното съществуване.
Както отбелязва астрономът Кен Кросуел, „другите вселени са като опияняваща напитка – за тях можеш да кажеш всичко, което си поискаш, и никой не може да ти възрази, тъй като никой не ги е виждал“, пише Мичиу Каку в книгата си „Паралелни светове“.
Двадесет години преди Айнщайн да създаде общата теория на относителността Хърбърт Уелс е излагал мисли за вселени с изкривени повърхности: „Тяхната геометрия се отличава от нашата, тъй като тяхното пространство е изкривено така, че всичките им плоскости представляват цилиндри; техният закон за привличането не се съгласува със закона за обратните квадрати, а основните им цветове не са три, а двадесет и четири.“
Изминал е повече от век, откакто Уелс е написал това и днес физиците разбират, че в паралелни вселени наистина може да съществуват нови физични закони с различни елементарни частици и взаимодействия.
Представяйки си квантовата Мегавселена, се сблъскваме с вероятността, че наши паралелни копия, живеещи в различни квантови вселени, притежават идентичен генетичен код, в преломни моменти от живота нашите възможности и мечти могат да ни поведат по различни пътища, което води след себе си различни жизнени истории и различни съдби.
Теорията за множествените светове, предложена през 1957 г. от Хю Еверет, е най-необичайната. Според нея Вселената непрекъснато се раздробява и образува Мегавселена, състояща се от множество вселени. В една вселена имаме мъртва котка на Шрьодингер, в друга – жива.
Такъв подход може да се формулира по следния начин: вълновите функции никога не колапсират, те просто се разделят. Котката е едновременно жива и мъртва поради това, че Вселената се е разделила на две. В едната вселена тя е мъртва, а в другата е жива.
Както казва Мичиу Каку, във всеки момент от времето Вселената се разделя на две, ставайки звено от безкрайна поредица разделящи се вселени. Съгласно този сценарий всички вселени са възможни, всяка от тях е също толкова реална, колкото и всяка друга. Хората, живеещи във всяка вселена, могат да твърдят, че именно тяхната вселена е реална, а всички останали са въображаеми или неистински.
Тези паралелни вселени не са ефимерни призрачни светове, във всяка вселена ние виждаме толкова реални и обективни твърди предмети и толкова реални и обективни конкретни събития, както и във всяка друга. Това означава, че хората, починали в нашата вселена, в друга може да са живи. И тези починали хора са готови да твърдят, че именно тяхната вселена е истинска, а нашата (в която те са мъртви) е измислена.
В такава картина на света Айнщайн и досега живее в една от вселените. Но ако наистина е жив някъде, то защо не можем да се срещнем с него? Защо не можем да се докоснем до тези паралелни светове? Освен това някои от тези вселени може да са мъртви и безжизнени, а други да изглеждат точно като нашата, с изключение на някой определящ фактор.
В една вселена ние все още живеем в Нютонова вселена, а в друга се опитваме да създадем теория на всичко. Тези две вселени се разотиват достатъчно далече, но първоначално ги е разделило едно миниатюрно квантово събитие. Така че не съществува „стена“, отделяща квантовия свят от макрокосмоса и странността на квантовата теория съвсем реално може да влезе в нашия „здравомислещ“ свят.
Вълновите функции никога не колапсират – те безкрайно разделят Вселената на паралелни реалности. Парадоксите на квантовия свят (например способността на котката да бъде едновременно жива и мъртва, да присъства на две места, да изчезва и да се появява на друго място) влизат и в нашия всекидневен живот.
Но ако вълновата функция постоянно се разделя, пораждайки нови вселени, то защо не можем да попаднем в тях? Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг казва, че това е като да слушаш радио в хола. Стотици радиочестоти от цял свят едновременно изпълват стаята, но вашият приемник е настроен само на една честота.
С други думи, вашето радио е „некохерентно“ с всички останали станции (кохерентност е състояние, при което вълните вибрират в унисон. Декохеренция – когато вълните започват да изпадат от фазите и вече не могат да вибрират в унисон).
Съществуват и други честоти, но вашият приемник не е в състояние да ги улови, тъй като техните колебания са „декохерирани“ от вашите. Точно по същия начин вълновите функции на мъртвата и живата котка на Шрьодингер могат с времето да декохерират.
От това следват невероятни изводи. В собствения си хол ние съжителстваме с вълновите функции на динозаврите, пиратите, извънземните и чудовищата. Но за щастие дори не подозираме, че делим едно пространство с тези странни обитатели на квантовото пространство, тъй като нашите атоми не се колебаят в унисон с техните. Паралелните светове съществуват не някъде далече, неизвестно къде, те съществуват в нашия хол.
Физици и астрономи от цял свят строят хипотези как може да изглеждат тези паралелни светове, какви закони действат в тях, откъде са произлезли и как, в края на краищата, загиват. Възможно е паралелните светове да са пустинни и да не съдържат жизненоважни компоненти. Но е възможно и те практически да не се отличават от нашата Вселена и да са отделени от нея само от едно съществено събитие, което е станало причина за техните различия.
Според някои физици, ако някога животът в съществуващата Вселена стане невъзможен поради нейното остаряване и изстиване, може да се случи така, че човечеството да потърси убежище в друга вселена.
Къде да ги търсим?
Представете си физик, който седи с оръжие, насочено към собствената му глава. На всеки няколко секунди се измерва посоката на спина на случайна частица в стаята. Ако спинът е насочен в една посока, то оръжието стреля. Ако е в другата, то се чува само звук от щракване и физикът оцелява. Почти като в руска рулетка. Тоест изглежда, че шансовете за оцеляване на физика са 50:50.
Със сценария за физика започва мисленият експеримент, наречен „Квантов суицид“, и това е един от начините да се опитаме да разберем дали живеем само в една от многото (и потенциално безкрайни) вселени.
Този мислен експеримент се опира на квантовата механика и идеята му е в това, че не съществува една обективна реалност. Всичко, което виждаме наоколо, е само една от възможните конфигурации на всички вероятности за това, че ще се случи едно или друго събитие.
Една от интерпретациите на квантовата механика се заключава в това, че всички други вероятности могат да съществуват в свои собствени отделни вселени. Така че ако проследите мисления експеримент, отчитайки тази интерпретация, то когато измерите втората частица, Вселената ще се раздели на две и във всяка от тях ще има свой възможен вариант за протичане на събитията.
Оцеляването на физика е свързано с квантовата вероятност, така че той ще бъде и жив, и мъртъв едновременно – просто в различни вселени.
„За някои хора паралелните вселени са като скок през портал в друг свят или нещо от този род – казва Матю Джонсън, физик от Института „Периметър“. – Но е съвсем различно.“
Фактически наблюдаеми свидетелства за съществуването на множествени вселени е трудно да се открият, но е възможно. И ето как физиците планират да направят това.
Всъщност съществуват доста теории за множествените вселени и тази с мисления експеримент с „квантовото самоубийство“, където всяка възможност става реалност, е една от най-радикалните.
Физикът Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт предлага да разделим теориите за множествени вселени на четири различни типа, за да ни е по-удобно.
Ще се съсредоточим на първата, където имаме нелоши шансове да открием доказателства, че Мегавселената е реална.
Множествените вселени произтичат от математически прогнози на вече съществуващи теории и Мегавселената от първо ниво се предсказва от една уважавана идея във физиката – инфлацията.
Къде са доказателствата?
Идеята на инфлацията се заключава в това, че по време на раждането си нашата Вселена е преживяла период на бързо разширение (веднага след Големия взрив).
След началото на инфлацията тя никога не е спирала напълно. В някои области от пространство-времето тя е спирала, в тях пространството се превръщало в мехури от рода на Вселената, която виждаме наоколо, но в останалите места Космосът продължава да се разширява. Ако разширението е безкрайно, както смятат мнозина, то новите мехури вселени се образуват постоянно, а ние се движим през пространството в пяната на джакузи от вселени.
И отново нямаме начин да се свържем с другите мехурчести вселени, тъй като не можем да се движим по-бързо от светлината. Но теоретично можем да докажем, че те съществуват. Ето как.
Когато се е образувала нашата мехурчеста вселена, напълно възможно е тя да се е сблъскала с други мехурчести вселени, които се образуват около нашата. Едва ли и до днес се намираме редом с тях, тъй като продължаващото разширение на пространство-времето ги отнася все по-далече от нас.
Но влиянието на предишните сблъсъци може да е оставило белези на космическия микровълнов фон (лъчението, останало след Големия взрив). Теоретично ние бихме могли да забележим тези белези с помощта на телескопи. Те биха били като синини върху тялото на микровълновия фон.
Мегавселена в Големия адронен колайдер
Различни физици се придържат към различни теории на Мегавселената. Те възникват от теорията на струните, а също от идеята за съществуване на множество други измерения, до които нямаме достъп (както в ситуацията, в която попада героят на Макконъхи във филма „Интерстелар“!. Някои физици смятат, че паралелните вселени се крият в тези допълнителни измерения.
Такава идея за Мегавселена също е проверима.
Физиците ще търсят микроскопични черни дупки на Големия адронен колайдер. Тези мини черни дупки са напълно безопасни, тъй като са много малки и мигновено се изпаряват. Раждането на такива черни дупки на ускорителя ще бъде свидетелство, че гравитацията на нашата Вселена се просмуква в допълнителни измерения.
„Ако успеем да създадем миниатюрни черни дупки в адронния колайдер, то този експеримент ще има големи последствия за най-различни области на физиката. Ние не само ще докажем теорията на струните, наличието на паралелни вселени и други вселени, но и ще можем за разрешим прочутия парадокс на изчезването на информацията в черна дупка.
В това се и заключава прелестта на нашата теория на гравитационната дъга – тя гласи, че съществува минимален радиус, отвъд който дупката не може да се свива, а това означава, че тя не притежава абсолютна плътност“, разказва физикът Мир Хейзал.
Проблемът е в това, както казва Джонсън, че физиците бягат от философските дискусии за паралелните вселени. Едни просто искат да проверят идеята. Други се придържат към радикални и непроверими теории. Тегмарк пък казва, че ще се опита да проведе експеримента с квантовото самоубийство, когато стане стар и немощен…
Още една възможност да се провери наличието на паралелни вселени са семинарите Когиталност – Всичко, Което Е. На тях можете да разберете, че всички ние живеем в собствени вселени и че сами ги избираме. С избора, който правим във всеки момент, създаваме собствената си действителност и индивидуалната си реалност. А можем ли да я променим, ако тя не ни харесва? Да, твърди Теория от Когиталността. Как става това, можете да разберете на предстоящия тридневен семинар от 1 до 3 май. Подробности можете да научите тук, а читателите на Мегавселена имат шанса да присъстват на специална цена от 89 лв. вместо 144 лева. Семинарът ще се проведе на ул. „Хенрих Ибсен“ №5. Билети можете да поръчате на имейл seminar.cogitalnost@abv.bg или на телефони: 0889 1 34 34 1; 0888 711 880.
