Сблъсък на младата Земя с меркуроподобен планетен ембрион преди 4,4 милиарда години е снабдил планетата ни с въглерод – главната предпоставка за наличието на живот. До това заключение стигат учените след анализ на съотношението на летливите елементи в мантията.
Според екипа на Раджийп Дасгупта от Университета Райс, сблъсъкът, донесъл въглерод (респективно живот) на Земята e станал само около 100 милиона години след възникването на нашата планета. Учените вярват, че това изследване дава отговор на дълго разисквания въпрос за произхода на въглерода. Досега учените спореха по темата, тъй като компютърните модели показват, че в началото на Земята въглеродът няма начин да се задържи, би се изпарил напълно или би останал заключен в земното ядро.
Една от предпочитаните теории беше, че летливите елементи като въглерод, сяра, азот и водород са „прибавени отвън“, чак след възникването на земното ядро, обяснява съавторът на изследването Юан Ли. Всички елементи попаднали по този начин – чрез метеорити – през първите 100 милиона години от възникването на Земята, биха изчезнали, заради интензивната жега на глобалния океан от магма, покривал земната повърхност през този период от време.
Проблемът на тази теория, която обяснява произхода на много основни елементи е, че не са известни метеорити, които да пресъздават съотношението на тези елементи в силикатната част на планетата, казва Ли.
По тази причина в модели и експерименти учените търсят друг, извънземен източник и се придържат към богатите на сяра и силиций планетни ядра на Марс и Меркурий. Експериментите показват, че въглеродът произхожда от такива ядра на подобни на Земята тела и че може да бъде абсорбиран от силикатна мантия като земната. Предпоставка за това е предположението, че сплавите на желязото в ядрото са богати или на сяра, или на силиций.
Резултатът на нашите изчисления показва, базиран на съотношението въглерод-сяра и наличното количество въглерод, че планетен ембрион, подобен на Меркурий се е сблъскал със Земята и е бил абсорбиран от нея
, казват учените в заключение.
Тъй като става дума за обект с толкова големи размери, ядрото на тази планета би било директно погълнато от земното ядро, а богатата на въглерод мантия би се смесила напълно с тази на Земята.
Дрън-дрън ярина!