Ханс Джонатан е роден в Карибския регион през 1784 г., мигрирал в Исландия през 1802 и умрял през 1827. Сега учените са успели да реконструират част от неговия геном, извличайки информация от 182 от неговите наследници, въпреки че останките на самия Ханс са отдавна изгубени.
Този забележителен акт на обратно генно инженерство представлява първия случай в историята, в който нечий генотип се възстановява само чрез неговото потомство, без да са налични физични остатъци от него самия. Така учените установили, че майката на Ханс е родена в Африка, в района на Бенин, Нигерия или Камерун.
Изследването показва, че с достатъчно данни, реконструирането на историческа генна последователност като тази е възможно.
„За първи път използваме данни от генотипа на съвременни индивиди в комбинация с информация за техните генетични връзки, за да възстановим значима част от генома на единичен прародител, роден преди повече от 200 години,“ пише международния екип учени в изследването.
Първоначално, разбира се, е било необходимо обстойно проучване. Усилията обаче били подкрепени от факта, че Ханс е бил първият с африкански произход заселник в Исландия, а самата страна (Исландия) има пълна и подробна генетична база данни на своите жители.
Учените идентифицирали 788 от потомците на Ханс и използвали единичен нуклеотиден полиморфизъм (SNP) чип на 182 от тях, за да идентифицират вариациите на ДНК, малки промени в биологичния дизайн, които настъпват в нашите гени.
Пълната генетична последователност, в която е наличен пълният списък с ДНК инструкции, била носена от 20 от наследниците. Така учените разполагали с 674 хромозомни фрагмента, потенциално свързани с африканското наследство на Ханс.
След още един рунд на верификация, в който са използвани още генетични анализи и проверки, учените успяват да възстановят 38% от генома на майка му Емилия – генетичния план, предаден му по майчина линия.
Сравнявайки гените наследени от Ханс по майчина линия с глобални бази данни, изследователите стигат до извода, че Емилия или нейните родители вероятно са били транспортирани като роби от западния бряг на Африка към Америка или Карибите в периода между 1760 и 1790 година.
Дори без научната работа в това изследване, историята на Ханс Джонатан е забележителна сама по себе си. Тя е описана в биографичната книга „The Man, Who Stole Himself“.
Ханс е роден в робство на захарна плантация на св. Кроа (St. Croix), датска карибска колония. По – късно бил заведен в Дания, за да се бие за датските военноморски сили. Той успява да избяга и така попада в Исландия.
Фактът, че ДНК на Ханс е толкова необичайна за Исландия, помага на учените, но въпреки това е забележително и вълнуващо как генетичните изследвания могат да проследят прародителите ни дълбоко назад в миналото, дори без да е необходим достъп до физически материал от техните останки.
Изследването е публикувано в Nature Genetics.
