Човечеството вече е с един взрив по-близо до звездите. На 19 юни в 20,40 часа българско време сапьори разрушиха върха на 3000-метровата планина Серо Армазонес в пустинята Атакама северно от Чили.
След 10 години на получената площадка ще се появи най-мощният на планетата оптичен и инфрачервен телескоп.
От 2005 година Европейската южна обсерватория – обединение на астрономи от 13 държави от ЕС, Швейцария и Бразилия – работи над проекта на гигантския оптичен уред в пълно съответствие с наименованието Европейски извънредно голям телескоп (European Extremely Large Telescope, E-ELT). Разработката и планирането на строителството му са глътнали 57 милиона евро досега.
Мястото за строителството е избрано през април 2010 г. Преди това, освен чилийските планини, са разглеждани Антарктида, Канарските острови, възвишения в Аржентина, Южна Африка и Мароко. Подготвителните работи в околностите на Серо Армазонес – прокарването на пътища и кабелни траншеи – са започнали през март т.г.
E-ELT трябва да стане телескоп рекордьор и да засенчи с възможностите си дори някои космически обсерватории, на които не се налага да си имат работа със земната атмосфера – тази гигантска мътна и нееднородна леща. Очаква се инструментът да улавя 15 пъти повече светлина от всеки друг аналог.
„Телескопът ще бъде толкова мощен, че ще събира достатъчно светлина, за да види границите на наблюдаваната Вселена, тоест това, което се е случило скоро след Големия взрив, когато са се появили първите звезди и галактики. Ние можем да видим момента на „включването“ на Вселената“, пояснява пред ВВС зам. научният ръководител на британския отдел на проекта д-р Верма Апражита.
E-ELT ще бъде снабден с адаптивна оптична система от пет огледала и лазери, която ще позволи значително да се снижат създаваните от атмосферата смущения. Главното огледало ще има диаметър 39,3 метра: по площ това е около половин футболно игрище. За да създадат такава голяма отражателна повърхност, инженерите от уелския университет Глиндур готвят масив от 798 огледални шестоъгълника с диаметър 1,4 метра и дебелина по-малко от 50 мм.
За гигантския телескоп преди малко повече от ден строителите взривиха върха на трикилометрова планина. ESO от наблюдателния пункт в съседната Параналска обсерватория на 20 км от Серо Армазонес излъчваше взрива в ефир. Детонацията измести един милион тона скала, но това е само началото на работата – за 16 месеца строителите трябва да изравнят площадка с размери 150 на 300 метра.
Рекордният ALMA най-после е готов
Телескопът ALMA във вид на масив от 54 радиоантени с диаметър 12 метра се появи в чилийската пустиня Атакама още през октомври миналата година, но досега обсерваторията не работеше на пълна мощност.
Сега, с доставката на 12 допълнителни 7-метрови радиоантени, последната от която се появи на върха на платото миналия петък, ALMA (Атакамска голяма милиметрова/субмилиметрова решетка) ще осигури безпрецедентен поглед към междузвездното пространство, където гигантски газови облаци бавно се превръщат в нови звезди.
Напълно окомплектованият, управляван от суперкомпютър радиоинтерферометър, се състои от 65 антени – 25 са доставени от Северна Америка, 25 – от Европа, и 16 – от Източна Азия. ALMA е най-големият и засега най-скъп наземен телескоп. За строителството му са похарчени 1,5 млрд. долара.
В Европейската южна обсерватория разчитат да завършат строителството на новия телескоп към 2024 година. Очаква се проектът да надвиши 1 млрд. евро.
Пустинята Атакама е избрана за строителството неслучайно. Това е едно от най-важните за изследване на Космоса места на планетата. Първите лаборатории и телескопи на ESO са се появили в Северно Чили още през 1969 г. През 1989-а започва работа първият телескоп с адаптивна оптика New Technology Telescope. От 1998 г. на върха Серо Паранал, на височина 2635 метра, функционира комплексът Very Large Telescope, състоящ се от четири оптични инструмента. Пак там, в Северно Чили, на височина пет километра завърши строителството на Атакамската голяма милиметрова/субмилиметрова решетка (ALMA) – най-голямата система от 66 радиотелескопа.
Чилийската пустиня Атакама е станала научен клъстер благодарение на географските и климатичните си особености. Средната ѝ височина над морското равнище е около 2400 м. През по-голямата част от годината небето над телескопите е безоблачно.
