В продължение на векове човечеството се опитва да проникне в тайните на Древен Египет.
Именно на тази земя в дълбока древност е възникнала една от най-могъщите и загадъчни цивилизации, интересът към която не секва.
Една от нейните неразгадани тайни остава древната обсерватория в Нубийската пустиня, на мястото на бившето езеро Набта Плая.
На пресушената от Слънцето египетска земя нерядко се срещат ръкотворни обекти, чийто смисъл не е много ясен. Но в тяхното създаване древните египтяни са вложили ум и старание. А това значи, че на съвременния човек трябва да му е по силата да разгадае истинското им предназначение.
Едно от тези съоръжения е открито от американски учени през 1998 година в района на Набта Плая. Някога тази местност е била езеро, а сега е просто петно сред Нубийската пустиня. Там археолозите открили кръг, съставен от масивни блокове. Радиовъглеродният анализ показал, че древното съоръжение е на не по-малко от 6500 години, тоест с 1500 години по-старо от прочутия Стоунхендж в Англия.
Случайна находка
Впрочем нека споменем, че археолозите забелязали необичайните мегалити в центъра на Набта Плая още през 1973 г. Но тогава учените повече се интересували не от многотонните камъни, а от фрагменти глинени съдове, които в изобилие можело да се открият под пясъка наоколо.
Поставените вертикално масивни каменни блокове привлекли вниманието на специалистите едва две десетилетия по-късно. През 1998 г. експедиция начело с американския професор Фред Уендорф обърнала внимание, че монолитите не са разпръснати хаотично из пустинята, а образуват почти правилна окръжност.
Изследвайки находката, ръководителят на експедицията Уендорф и астрономът от Колорадския университет Макким Мелвил стигнали до извода, че откритото съоръжение е било предназначено за наблюдение на звездите. Ето как го описват:
„В центъра на мегалитната конструкция, която има формата на кръг, вертикално са разположени пет каменни монолита с почти триметрова височина. Тези стълбове в центъра на кръга служат за визиране на Слънцето, намиращо се в зенита по време на лятното слънцестоене.
Ако се съедини с права линия един от централните мегалити с двата каменни блока, намиращи се на разстояние около миля, то тази линия сочи изток–запад. Още две линии, прекарани по същия начин през други подобни камъни, определят посоките югоизток и югозапад.“ 
Около централната част на мегалитния комплекс били разположени още около 30 от съставните му елементи. А на дълбочина 4 метра под тази част бил открит загадъчен релеф, изсечен на равната хоризонтална повърхност на скала.
Каменна карта на небето
Находката на Уендорф и Мелвил дълго била изучавана от още един професор, калифорнийския астрофизик Томас Брофи. Резултат станала излязлата през 2002 година книга със заглавието „Карта на произхода“.
Той построил модел, показващ как е изглеждало звездното небе над Набта Плая в продължение на хиляди години. И преуспял в разшифровката на истинското предназначение на каменния кръг с близките мегалити.
Брофи направил извод, че откритото в Набта Плая съоръжение от каменни блокове представлява календар на движението на небесните тела и астрофизична карта, която съдържа невероятно точна информация за съзвездието Орион.
Календарният кръг имал вградени линии на меридиана и хоризонта, които посочили на Брофи, че кръгът е използван като обсерватория. Тоест преди 6000 години наблюдател, стоящ на северния край на оста на меридиана, се е насочвал от трите камъка на съзвездие Орион.
Съответствието между Земята и небето е очевидно – трите камъка в пределите на външния кръг са трите звезди от пояса на Орион преди лятното слънцестоене.
Томас Брофи – главният привърженик на „космическата“ версия.
Брофи споделил възгледите си с американската журналистка Линда Молтън Хау, която обичала да разгадава исторически ребуси. Ето какво ѝ разказал той:
„Кръгът от камъни, който е служел като календар и е привързан към звездите на Орион, се намира на около три километра северно от централния мегалит с вертикалните камъни.
Изследвайки този календар, открих в него камъни, чието разположение точно отразява положението на звездите в Пояса на Орион. Освен това, според изчисленията, разположението на камъните съответства на положението на звездите при изгрева на слънцето в деня на лятното слънцестоене през 4940 г. пр.н.е.
По-нататъшните изследвания на каменния календар с приложение на компютърна обработка дадоха още по-зашеметяващи резултати. В него открих камъни, чието разположение съответства на видимото положение на основните звезди на Орион в деня на лятното слънцестоене през 16 500 г. пр.н.е.!“ 
Според теорията на проф. Брофи с помощта на мегалитите в Набта Плая може да проследи траекторията на видимото изместване на центъра на нашата галактика – Млечния път, което се случва на всеки 25 900 години.
Както твърди калифорнийският астрофизик, вероятността всички тези съответствия в мегалитите на Набта Плая да са случайни, е две на един милион.
Единственото разумно заключение, смята Брофи, е в това, че разположението на камъните и тяхното съответствие на движението на звездите са били внимателно планирани, а не се явяват случайност.
Знания, които сме загубили
Възниква логичният въпрос – как са могли хората от неолита, които не са притежавали никакви високи технологии, да създадат календар, способен да отрази разположението на звездите не само в съвременната за тях епоха, но и във времена отпреди повече от 10 000 години?.
Самите древни египтяни са смятали своя календар за наследство от други светове. Той им бил даден в Първото Време – така наричали периода, когато изчезнала тъмнината и хората получили даровете на цивилизацията. 
Впрочем съществува и по-рационална версия, обясняваща предназначението на мегалитите от Набта Плая. Археологически данни сочат, че хората не са живели тук целогодишно. Тогава тук още е съществувало езеро и предците на древните египтяни се разполагали на неговия бряг, когато нивото на водата е било доста високо.
Когато настъпвала изсушаващата горещина, те се местели в други, по-приспособени за живот места. За изчисляване кога е време да се готвят за път, бил използван кръгът от гигантските камъни, помагал им да разберат деня на лятното слънцестоене.
Дори ако изводите на проф. Брофи за връзката със съзвездие Орион са верни, то в това също няма нищо свръхестествено. Поясът на Орион се явява един от най-забележимите обекти на звездното небе заедно с „коша“ на Голямата мечка, затова ориентирането на обсерваторията по него е било съвсем естествено.
Но тези, които се стремят да видят в Набта Плая карта на галактиката, оставена ни от пришълци неизвестно откъде, продължават да търсят. Възможно е скоро да разберат още нещо за древните камъни.
