Загадъчна димка, образувана високо над повърхността на Марс, хвърли астрономите в недоумение.
Този гигантски вихър за първи път бил забелязан от астрономи любители през 2012 година. Той се появил два пъти, преди да изчезне.
Като анализирали снимки, учените стигнали до извода, че въпросната формация, разпространяваща се на повече от 1000 километра, с размерите си превишава всичко, виждано до този момент от тях.
В статия, публикувана в сп. Nature, изследователите изказват мнение, че това завихряне може да е или огромен облак, или необикновено ярко полярно сияние.
Заедно с това те се затрудняват да кажат със сигурност как този феномен може да се е формирал в тънките горни части на марсианската атмосфера.
„Това поражда повече въпроси, отколкото дава отговори“, казва планетологът от Европейската космическа агенция Антонио Гарсия Муньос.
В различни ъгълчета на Земята многобройни астрономи любители са насочили телескопи към Червената планета. За първи път те открили загадъчното завихряне в Южното полукълбо на Марс през 2012 година.
Дамиън Пийч бил един от първите, които забелязали необичайното явление. „Вниманието ми беше привлечено от този стълб, напиращ отстрани на планетата – разказва той пред ВВС. – Първоначално си помислих, че имам някакъв проблем с телескопа или с камерата.“
Въпросите са повече от отговорите
„Но като изследвах всички нови снимки, стигнах до извода, че това е реално явление и то беше доста учудващо“, спомня си ентусиастът.
Огромният облак се задържал около 10 дни. Месец по-късно той възникнал отново и се задържал пак толкова. Повече никога не го видели.
Международен екип учени потвърди достоверността на това явление, но с обяснението му възникнали трудности.
Според една от теориите това може да е бил облак, състоящ се от въглероден диоксид или водни частици.
„Знаем, „е на Марс възникват облаци. Но тези облаци чак до днес се намират на височини, непревишаващи 100 километра“, разказва д-р Гарсия Муньос.
„Но ние говорим за завихряне на височина 200 километра, а това е голяма разлика. На такава височина не би трябвало да виждаме никакви облаци, атмосферата там е прекалено тънка. И фактът, че наблюдавахме това общо 20 дни, е доста необичаен.“
Още една хипотеза обяснява възникващото явление с полярно сияние.
Както казва д-р Гарсия Муньос, преди вече било изказвано мнение, че в тези ширини се случват полярни сияния. Но интензивността в дадения случай се оказва доста, доста по-висока от всяко сияние, отбелязвано някога на Марс или Земята, уверява астрономът.
„Това беше хиляда пъти по-силно от най-силната аврора и изключително трудно е да допуснем, че на Марс могат да възникнат сияния с подобна интензивност“, размишлява специалистът.
Ако една от тези теории е справедлива, продължава той, това означава, че нашите представи за горните слоеве на марсианската атмосфера са неверни.
Гарсия Муньос се надява, че след публикацията в сп. Nature други учени също ще се опитат да предложат свои обяснения на загадката.
Ако ли пък не, то на астрономите не им остава нищо, освен да чакат появата на нови вихри.
