Загадъчните петна на Церера, открити от сондата Dawn, станаха още по-тайнствени.
Оказва се, че тяхната материя постепенно се изпарява в Космоса, което създава подобие на атмосфера над тях, пише Space.com.
„Ако погледнете петната под определен ъгъл, то ще видите нещо, подобно на мъгла, която се появява и изчезва в строго определени периоди от време. Ярките петна на Церера по-скоро сублимират (превръщат се от лед в пара) под действието на слънчевите лъчи, и тази пара или изтича в Космоса, или създава подобие на атмосфера в този участък от планетата джудже“, казва Кристофър Ръсел (Christopher Russell), ръководител на мисията Dawn.
Според планетолога съществуването на подобна мъгла или „атмосфера“ се явява най-убедителният аргумент в полза на това, че белите петна се явяват залежи от лед, а не отлагания на минерални соли.
Активността на тези петна, както и сравнителната младост и някои други черти от повърхността на Церера според Ръсел сочат, че недрата на планетата джудже не се явяват абсолютно безжизнени, както се смятало по-рано.
Ръсел и някои други учени от екипа на Dawn дори смятат, че под повърхността на Церера може да съществува океан.
Научният екип на Dawn се надява, че преходът на сондата на нова орбита ще им помогне да проверят всички тези хипотези и да разкрият нови тайни от живота на планетата джудже.
Американската сонда Dawn, изпратена от НАСА в края на септември 2007 година, е първият космически апарат, който изучи едно небесно тяло – Веста (един от най-големите астероиди) и се насочи към друго – Церера, най-близката до Земята планета джудже.
Dawn успешно достигна своята цел на 6 март т.г. и пристъпи към изучаване на повърхността и недрата на Церера, което ще продължи около 16 месеца. Той първи „вижда“ планетата джудже от толкова близо. Изучаването на двете най-големи протопланети, смятат учените, ще им помогне да определят по какъв начин са се формирали планетите в младата Слънчева система.
По време на третото планово снижаване на орбитата, на 30 юни, сондата Dawn претърпя авария и премина в безопасен режим. Инженерите от НАСА установиха, че проблемът е бил в неправилната работа на системата, която управлява положението на един от трите йонни двигателя на сондата, и го решиха, като превключиха на другия двигател.
