Ако искате да се отървете от неприятна мисъл, напишете я на хартия и я хвърлете в кошчето за боклук. На вас може да ви звучи глупаво, но не и на изследователите от университета в Охайо и Мадридския автономен университет. Те са на мнение, че този простичък трик действа. Различни психологически тренинги също съветват да се използва такава техника на борба с лошите мисли, но досега никой не я е проверявал научно. Сега в сп. Psychological Science са представени нейните резултати.
В експеримент взели участие няколко десетки испански студенти. Те трябвало да оценят собствената си външност по три показателя – „добра/лоша”, „привлекателна/непривлекателна”, „харесва ми/не ми харесва”. Всеки трябвало да напише някоя мисъл, отнасяща се до собственото му тяло – какво в него му харесва или не му харесва, притеснява го или го радва. След това трябвало още веднъж да помислят над написаното и да го изхвърлят в кошчето, „за да се избавят от него”. Други трябвало да поправят правописните грешки в текста, а след това отново да оценят собствената си външност по същите параметри.
Резултатът бил, че тези, които правели грешки или просто препрочитали своите записи, започнали да се отнасят към тялото си по-зле или по-добре – в зависимост какви мисли са записали на хартията. При другите, които изхвърлили записките, не били забелязани промени. Тоест те сякаш престанали да мислят за това, независимо какво били написали.
В друг експеримент участвали почти 300 души. Те трябвало да мислят над нещо, което повечето хора смятат за добро и полезно – средиземноморската диета. Добрите и лошите мисли по този повод трябвало да бъдат записани на хартия или на дъска. Ако човек пишел на хартия, тя или била изхвърляна, или прибирана в джоба, чантата, тефтера и т.н. След известно време отново били запитани за въпросната диета. Оказало се, че тези, които записвали мислите си на дъска, ги били затвърдили още по-силно – за разлика от тези, които изхвърлили написаното в кошчето. В този смисъл резултатите потвърждавали първия опит.
Но тези, които си запазили написаното, впоследствие реагирали на средиземноморската диета по-остро, отколкото написалите мнението си на дъска. Тоест тези, на които диетата харесвала, започвали да я обичат още по-силно, а съмняващите се окончателно престанали да й се доверяват. Може да се каже, че материализирането на мислите ги прави по-остри и значителни, те по-силно влияят на човека, но в същото време в такъв вид може по-лесно да се отървем от тях просто като ги изхвърлим.
Колко важно е тук физическото действие – това да смачкаме листа и да го изхвърлим в коша? За да проверят това, психолозите направили трети опит, където всичко било повторено във вид на електронен текст. Разликата била, че едни премествали с мишката мислите си в кошчето на компютъра, а останалите ги записвали някъде.
Оказало се, че преместването в кошчето като ръчна манипулация помага да се справим с негативните мисли по-добре, отколкото изпълняването на операции от рода на „запиши като” и „изпрати”. Както подчертават психолозите, не може да се разчита само на въображението – тоест само да си представяме, че написаното отива във въображаемо кошче. Така лошите мисли няма да ни напуснат.
Хората работят с множество езикови конструкции, които подразбират обръщането към мислите като към физически обекти (например „хванах се за мисълта”). Така че психологическите предпоставки за физическа манипулация с мислите съществуват от незапомнени времена. Разбира се, и в случая с кошчето до бюрото, и в случая с електронното кошче все още остава възможността да възстановим документа.
Изследователите подчертават, че тази техника не бива да се приема като вълшебна пръчица, която ще ни помогне да изхвърлим натрапчивите мисли от главата си. Ако проблемът е реален, то той едва ли ще си тръгне ей така. Но „изхвърлянето” на лошите мисли позволява те да се отслабят, а впоследствие да се осъзнае струва ли си изобщо да им се обръща внимание.
Източник: Association for Psychological Science
