Скоростта на разширение на Вселената се оказва пряко свързана с появата на потенциално обитаеми планети и шансовете за развитие на живота, става ясно от статия, публикувана в сп. Physical Review Letters, съобщава Science.
Астрономите отдавна смятат, че животът може да се зароди и съществува в периферията, а не в центъра на Млечния път и други галактики, тъй като в централните части прекалено често се случват взривове на свръхнови и гама-експлозии, способни да унищожат живота на десетки светлинни години наоколо.
През ноември 2014 година астрономите изяснили, че поради високата честота и мощност на подобни изригвания в особено „плътно“ населените галактики и галактични купове животът може да съществува само в 10% от тях. В своята нова работа Цви Пиран (Tsvi Piran) от Еврейския университет в Йерусалим и колегите му стигнали по-далече и оценили как тези „взривове убийци“ са влияли на живота във Вселената като цяло.
Както отбелязват изследователите, в първата публикация те не отчели един важен космологичен фактор – това, че Вселената се разширява, и прави това все по-бързо с течение на времето. В своята нова работа те са поправили този недостатък, като анализирали как би се развивал животът при различни сценарии на разширение на Вселената.
Всички тези сценарий по същина се определят от една променлива – така наречената космологична константа, която задава как тъмната материя влияе на процеса по разширение на Вселената. По изчисленията на Нобеловите лауреати, разкрили феномена на ускореното разширение на Вселената, тя има неголяма, но и ненуева стойност, която плавно кара Вселената да расте все по-бързо и по-бързо.
Пиран и колегите му установили, че отклоненията на тази константа от сегашната стойност в по-голяма или по-малка посока ще повлияе изключително силно на това, как се е зараждал животът във Вселената и на неговото зараждане на Земята.
Като цяло всички тези изменения ще бъдат изключително негативни – нейното увеличение ще доведе дотам, че звездите просто ще прекратят да се формират, което автоматично ще постави точка на зараждането на живота, а намалението ще доведе до рязък ръст в честотата на гама-експлозиите поради повишението на „плътността на населението“, което също ще занули шансовете за зараждане на живот.
Що се отнася до Земята, то ние в това отношение сме „двойни късметлии“ – не само живеем във Вселена с „точната“ космологична константа, но и се намираме в галактика, притежаваща малко спътници джуджета, където гама-експлозиите следва да се случват по-често, отколкото в големите „звездни мегаполиси“. Съответно пришълците извън пределите на Млечния път следва да се търсят в аналогични условия.
Подобни резултати, както смятат учените, свидетелстват в полза на така наречения антропен принцип. Той гласи, че ние съществуваме, защото стойността на фундаменталните константи в наблюдаваната от нас Вселена са именно такива, че да можем да се появим.
Открит остава въпросът, доколко гама-експлозиите всъщност са опасни за разумния и неразумния живот. Днес редица учени смятат, че Земята е преживяла едно такова събитие преди 460 милиона години, като е загубила около 80% от видовете съществуващи тогава същества, но с това са съгласни далеч не всички астрономи.
