Дълго се смяташе, че кожата се набръчква от обикновена осмоза – водата се просмуква в клетките и външният слой на кожата се деформира. Но експерименти и наблюдения в последните години са убедили учените, че работата по-скоро е в нервите. Когато кожата се окаже под вода, нервите дават на съдовете й команда да се свие и тъканта намалява по обем. В резултат повърхността на кожата се набръчква.
Известно е, че ако някой процес се подчинява на „нервно” управление, то за него има еволюционно обоснование, тоест той е необходим за нещо. Но за какво е нужно кожата да се набръчква под водата? Преди две години се появи хипотеза, че набръчкването на ръцете помага да се хване и задържи нещо под водата или нещо, което е мокро.
Експерименти на изследователите от Нюкасълския университет във Великобритания са потвърдили тази хипотеза. Доброволците трябвало да изпълнят проста задача – да вземат с една ръка от водата малък предмет от рода на стъклена топка или риболовна тежест, да го предадат през малък отвор на другата ръка и след това през нов отвор да го пуснат в кутия. Успехът на манипулацията зависел от това колко здраво пръстите държат предмета.
Оказало се, че с набръчканата кожа на ръцете участниците в експеримента изпълнявали задачата с 12% по-бързо (кожата им се набръчквала след половин час престой в топла вода). Но със сухи предмети набръчканата кожа нямала преимущества. Тоест неравностите, появяващи се на кожата под водата, наистина подобряват сцеплението с мократа повърхност.
Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в сп. Biology Letters. Остава неясно какво точно дава на набръчканата кожа това преимущество. Според една версия бръчките отвеждат излишъка от вода от мястото, където се докосват двете повърхности, и тогава кожата и предметът могат непосредствено да контактуват един с друг, без слой вода между тях.
Според друга бръчките просто увеличават площта на съприкосновение. В същото време е неясно дали това е странично следствие от работата на нервната система.
